Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Да.

— Имаш ли чисти дрехи в колата?

— Разбира се.

— В такъв случай можем да се отбием вкъщи за по един душ. Така ще мога и аз да се преоблека. Домът ми е доста по-близо до сестра ми, отколкото твоят мотел.

Тръгнаха към колите си. Помощниците бяха приели съветите на Пулър и стояха на разстояние от къщата и взривения пикап.

На пътя завариха шериф Пат Линдеман, облегнат на вратата на служебния си форд. Той бършеше лицето си с кърпичка и плюеше в прахта пред краката си.

— Какви вълнуващи неща се случват в Дрейк — отбеляза той.

— Прекалено вълнуващи — мрачно кимна Коул.

— Ти ми спести усилията да си търся нов сержант, Пулър — подхвърли с лека усмивка Линдеман. — Задължен съм ти.

— За малко да се проваля.

— Важен е крайният резултат — отвърна шерифът и огледа тесния път. — Очевидно си притеснил някого. Разбрах, че са ти оставили бележка в мотела.

— Пъхнали са я под вратата, докато бях под душа.

— Значи те наблюдават.

— Така изглежда.

— А случайно някой от вас да има представа какво изобщо се случва, по дяволите?

— Още не — поклати глава Коул. — Но току-що нещата станаха лични, шерифе. А това означава, че от тук нататък няма да се успокоя, докато не хвана тия мръсници!

Шерифът кимна и отново се изплю.

— Алергия — извинително промърмори той. — Досега не ми се беше случвало. — Вгледа се в Пулър и попита: — Искаш ли да ти поставя охрана?

— Не е необходимо.

— Както решиш. Е, аз трябва да тръгвам. Жена ми вече е сложила вечерята.

— Пази се, шерифе — рече Коул.

Пулър изчака колата да потегли.

— Мислила ли си да заемеш мястото му? Като го гледам, вече е готов за пенсия.

— Той е добро ченге — каза Коул. — Има над трийсет години стаж и сигурно не му е приятно такива неща да се случват в края на кариерата му.

Тя отвори вратата на колата си и се обърна.

— Разбрах, че си помогнал на Луиза в мотела. Браво на теб.

— Помогнах й, защото се нуждаеше от помощ — сви рамене Пулър. — Как е тя?

— Не знам. Не успях да се обадя в болницата. Но без теб със сигурност щеше да е мъртва.

— Познаваш ли я?

— Всички познават Луиза. Тя е страшно добра и мила.

— Приятно е да помогнеш на такъв човек — каза Пулър.

Коул сложи ръка на рамото му.

— Престани да се терзаеш за онази жица, Пулър.

— Ако това беше станало в чужбина, целият ми взвод щеше да бъде разкъсан.

— Но ние сме живи.

— Така е — мрачно кимна той и седна зад волана. — Живи сме.

Двайсет и пет минути по-късно Коул навлезе в квартал със стари, но добре поддържани къщи с широки веранди и хубави морави. Не след дълго отби по алеята пред двуетажна постройка със сива дървена облицовка и бяла ограда, типична по-скоро за Нова Англия, отколкото за Западна Вирджиния.

Пулър спря зад нея, извади чисти дрехи от багажника и я настигна пред входната врата.

— Хубава къща — отбеляза той. — Откога живееш в нея?

— Откакто съм се родила.

— Била е на родителите ти?

— Купих дяловете на брат ми и сестра ми, след като мама и татко починаха.

— Едновременно ли починаха?

— Да.

От начина, по който го каза, пролича, че няма желание за повече обяснения.

— Прилича ми на къщите по каменистото крайбрежие на Мейн — отбеляза той.

— Точно затова ми харесва.

Пулър огледа съседните къщи.

— Твоята се отличава от всички останали. Защо?

— Защото баща ми я е строил. Служил е във флота и е обиколил света като млад. Много обичаше морето и затова къщата прилича на крайбрежна вила.

— Хубава е. — Той докосна една от солидните колони на верандата. — Но защо се е върнал тук, след като е бил моряк?

— Роден е в Западна Вирджиния. Просто се е прибрал у дома. Извинявай, но трябва да проведа няколко разговора. Използвай банята на горния етаж, в която трябва да има кърпи и всичко останало.

— Благодаря.

Пулър намери банята и пусна душа. Пет минути по-късно беше напълно облечен и готов да тръгват. В коридора почти се сблъска с Коул, която беше по хавлиен халат.

— Много си бърз — учуди се тя.

Беше боса и това я правеше по-ниска от него с над трийсет сантиметра.

— Не се мотаеш в банята, когато след теб чакат хиляда души — поясни той. — Станало ми е навик.

— Аз не мога толкова светкавично, но няма да се бавя — обеща тя.

— Ползвай тази баня.

— Не, нещата ми са долу.

— Спалнята ти не е ли тук, горе?

— Не ти трябва да знаеш къде е спалнята ми, Пулър! — сряза го тя.

Той отстъпи крачка назад и погледна над рамото й.