Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Ако е онова, което си мисля, ще го чуеш ясно в следващите пет секунди — прошепна той.

— Пулър…

Но той вече беше изключил телефона и прикрепяше мерника към цевта на своя МП.

Приключи, огледа се и отново извика:

— Хей, аз съм Джон Пулър! Дойдох да поговорим!

Той изчака още малко, търпеливо отброявайки секундите. „Нима са мислели, че ще тръгна направо към входната врата?“

Вдигна пистолета и внимателно се прицели. Дулото сочеше към дъските на пода на верандата, непосредствено пред вратата. Изстреля три патрона в бърза последователност. Разлетяха се трески. Той ясно долови звънтенето на метал в метал.

Това означаваше само едно: подозренията му се оказваха основателни. Сгуши глава между раменете си и светкавично залегна.

Входната врата се взриви. Всеки, който би застанал пред нея, щеше да бъде отнесен.

„Не всеки, а аз“, помисли си той.

— Боже господи!

Обърна глава наляво. Коул беше приклекнала на няколко метра и местеше очи от взривената врата към него и обратно.

— Как разбра, че е минирана? — подвикна тя.

— По новите дъски на верандата. Монтирали са под тях датчик, свързан чрез кабел със спусъка на пушката, закрепена някъде в антрето. Моите куршуми задействаха датчика. — Надигна се и започна да се отдалечава от пикапа. — Все още не разбирам защо са решили, че ще застана на прага, за да ми откъснат главата…

— Аз пък се радвам, че са те подценили — отвърна Коул и тръгна към него.

В същия миг Пулър полетя напред. Рамото му я улучи в корема, ръцете му я вдигнаха във въздуха. Претърколиха се зад близкото дърво точно две секунди преди пикапът да се взриви. Едно от предните колела се стовари на педя от тях, наоколо се посипаха отломки. Пулър легна върху нея, прикривайки я с тялото си. Парче нагорещена гума го удари в прасците. Опари го, но едва ли щеше да причини някакви по-сериозни наранявания. Най-много да се сдобиеше с един-два мехура.

Пикапът избухна в пламъци, а той разбра, че ще имат още един проблем. Сграбчи Коул, метна я на рамото си и хукна навътре в гората. Резервоарът се взриви след секунди, засипвайки околността с пламтящи отломки.

Той остави Коул зад един дебел дънер и коленичи на земята до нея. Изчака отломките да се приземят и предпазливо надникна.

— Как разбра? — попита Коул и бавно се надигна.

— Мярнах жицата, опъната между храстите.

— Някой наистина е имал силно желание да ти види сметката — каза тя. — Миниран пикап, минирана входна врата. Ако едното те изпусне, ще те убие другото. — Огледа се и неволно потръпна. Едва ли беше само от хладния вечерен въздух. — Ушите ми пищят.

Пулър не се обърна да я погледне. Продължаваше да се взира във взривения пикап.

— Добре ли си? — побутна го тя. — Да не си ранен?

Той поклати глава.

— Тогава какво ти е?

— Трябваше да видя тази жица много по-рано.

— Но все пак я видя навреме.

— Това не е достатъчно.

— Ще повикам разследващ екип и пожарната — раздвижи се тя. — Ще настъпи истински кошмар, ако гората се подпали!

— Встрани от къщата видях навит маркуч. Лесно ще потуша пламъците — разбира се, ако в кладенеца е останала вода…

— Ами ако има и други мини?

— Сам ще си бъда виновен, ако пак ги пропусна.

— Нищо не си пропуснал, Пулър.

Той се направи, че не е чул, и попита:

— Разполагаш ли със сапьори или експерти по взривовете?

— Лан Мънро има известни познания в тази област. Но сега се сещам и за един пенсиониран агент от БАТОО, който живее извън града. Бих могла да му се обадя.

— Да, обади му се. Тук несъмнено ще ни трябват опитни хора.

Коул започна да набира телефоните, а Пулър разви маркуча и започна да полива пламтящите останки на пикапа.

Десет минути по-късно се появиха двама полицаи и две противопожарни коли. Лан Мънро докладва, че вече е на път, а Коул успя да се свърже с пенсионирания агент от Бюрото по алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия, който веднага се съгласи да помогне.

Пожарникарите се заеха да потушават последните пламъци и да поливат земята около взривения пикап, а Пулър извика помощниците и посочи къщата.

— Не ви съветвам да се приближавате дори до вратата — рече той. — На ваше място бих поискал моторизиран робот, който да провери за мини и други взривни устройства.

— Такъв робот имат в щатската полиция — каза Коул. — Веднага ще им се обадя.

Пулър я изчака да приключи и тихо подхвърли:

— Нали бяхме канени на вечеря?

— Все още ли държиш да отидем? — учудено го изгледа тя.