Дэвид Балдаччи - Ден нула

— За нас е много важно да разберем откъде е пристигнала пратката.

— За това ще ми трябва разрешението на началника — озърна се служителката.

— Добре.

— Ама той май си тръгна…

Пулър подпря едрите си ръце на гишето.

— Как се казвате?

— Санди. Санди Драйдъл.

— Слушай ме внимателно, Санди. Въпросната пратка може да се окаже важна улика, която ще ни насочи към убийците. Колкото повече се бавим, толкова по-далеч ще стигнат те. Трябват ми само името и адресът на изпращача.

— Разбирам. Но тук си имаме правила.

— И аз разбирам — широко се усмихна Пулър. — Бъди сигурна, че срещу всяко правило в пощата армията има поне десет.

— Предполагам, че е така — усмихна се в отговор Санди.

— Има ли начин да стигнем до тази информация?

— Ами да, трябва да е в архивите.

— Няколко кликвания на онзи компютър и сме готови — насърчи я Пулър.

— Все още не сме качили всичко на компютър — притеснено отвърна Санди. — Но отзад имаме тетрадки за входяща и изходяща поща.

Пулър извади бележника и писалката си.

— Отдели ми две минути, моля те. Запиши ми името и адреса на изпращача в този бележник. Може би наистина ще помогнеш за разкриването на убийците.

Санди се поколеба, погледна зад рамото му към безлюдната улица и посегна за бележника.

Върна се след пет минути. Той погледна записаното и вдигна глава.

— Сърдечно ти благодаря, Санди. Много ми помогна.

— Но не казвайте на никого! — тревожно го предупреди тя.

— Гроб съм — обеща Пулър.

Той се прибра в мотела и измъкна бележника с името и адреса.

Компанията му беше непозната, а адресът беше в Охайо. След кратка справка в Гугъл откри и съответния фирмен сайт. Дали няма да се окаже, че развръзката е близо, запита се той, след като разбра каква е дейността на компанията. На пръв поглед не изглеждаше така. Набра номера, изписан в сайта, но насреща се включи телефонен секретар, който му предложи да се обади на следващия ден след девет сутринта.

Оказал се временно с вързани ръце, той реши да позвъни в болницата, където бяха откарали Луиза. Не успя да открие човек, който да му даде сведения за състоянието й, но в замяна на това поръча букет цветя за стаята й, който плати онлайн с кредитната си карта. После продиктува няколко думи, които да напишат на картичката: „Котката е окей, надявам се, че и ти също. Твоето добро момче Пулър“.

Прекъсна линията, съблече се и влезе под душа. Армията го беше научила да се къпе бързо. Пет минути по-късно вече се обличаше.

Видя листчето в момента, в който закопчаваше кобура си на колана. Някой го беше пъхнал под вратата.

Пристъпи към прозореца и надникна навън. Малкият двор пред мотела беше пуст. На улицата нямаше нито хора, нито автомобили. Смъкна калъфката на една от възглавниците, коленичи и вдигна листчето.

Текстът гласеше: „Знам неща, които и ти би искал да знаеш“.

Следваше адрес, под който имаше още две думи.

„Ела веднага!“

Използва приложението за карти на телефона си, за да локализира мястото. Оказа се, че е на петнайсетина минути с кола от мотела. Тоест някъде из пущинаците.

Перфектен избор за засада.

За изстрел с далекобойна карабина или пък за изстрел от близко разстояние.

А може би за банда от десетина горили. Дики и приятелчето му вероятно бяха решили да си отмъстят със солидни подкрепления.

Може би трябваше да звънне на Коул и да я предупреди. Всъщност беше длъжен да го направи. Набра номера й и телефонът даде сигнал „свободно“, но след миг се включи на гласова поща. Вероятно тя още беше под душа, опитвайки се да изтърка вонята на смъртта.

Остави й съобщение, продиктува адреса и затвори.

После проведе още един разговор, този път с приятелката си Кристен Крейг от АКЛ. Изброи изпратените веществени доказателства и й каза какво очаква от изследването им.

— Как вървят нещата с лаптопа и куфарчето? — попита накрая той. — Получи ли нужните разрешения от АВР?

— О, да — отвърна Кристен. — Но трябва да ти кажа, че засега съм доста разочарована.

— Защо?

— Вътре имаше изсъхнал сандвич, няколко визитки на хора от частния сектор и едно-две списания. Плюс един доклад, който дори не беше класифициран.

— А лаптопът?

— Малко порно и почти нищо друго. В смисъл, че имаше няколко работни материала, но нищо, което да предизвика сгромолясването на западната цивилизация, ако попадне в ръцете на лошите.

— В течение ли са хората от АВР?

— Разбира се. Нали затова са военно разузнаване? Очакваме техен човек да се появи всеки момент.