Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Сигурен ли си? — погледна го Коул.

— Не съм. Той попита дали имам представа.

— Но защо с голи ръце?

— Бухалка, железен прът или друг твърд предмет биха оставили специфични следи по кожата. Веднъж ми се случи да открия логото на бухалка „Луисвил Слъгър“ върху гърдите на жертвата. Но и ръката оставя добре различими следи. Забелязах една на врата на момчето.

— Каква по-точно? — попита Пулър.

— Прилича ми на следа от обработена кожа.

— Което означава, че са използвали ръкавици?

— Най-вероятно да.

— Не е лесно да улучиш смъртоносно продълговатия мозък — отбеляза Пулър. — Дължината му е няколко сантиметра.

— Бих казал, че това е работа на човек със специална подготовка. Вероятно тренирал бойни изкуства.

— Или с обща военна подготовка — подхвърли Коул.

— Напълно възможно — кимна Келерман, нахлузи маската си и дръпна чаршафа от тялото на полковника. — Да започваме.

Аутопсията на седемте трупа продължи дълго, въпреки помощта на двамата асистенти. Пулър събра голямо количество веществени доказателства, старателно маркирани и подредени в специалните контейнери, с които щяха да ги откарат в АКЛ. Към тях той щеше да прибави и точни инструкции за обработката им във Форт Гилъм, дублирайки ги с имейл и един-два телефонни разговора.

Келерман остави на асистентите си зашиването на Т-образните разрези, преоблече се и си тръгна. Коул и Пулър излязоха навън и подредиха контейнерите в колата. По време на аутопсиите той напълни докрай паметта на диктофона си, а тя си води подробни записки. Но и двамата останаха с чувството, че не са открили нищо особено. Белите власинки по лицето на Рейнолдс най-вероятно бяха от превръзка на очите му.

— Може би затова не е направил опит да се защити, например като вдигне ръце пред лицето си — каза Пулър.

— Изобщо не е разбрал какво го чака — кимна Коул.

Тялото на Стейси Рейнолдс беше надупчено от сачми. Двете деца бяха загинали от удари в основата на тила, точно според предварителните очаквания. Ерик Тредуел и Моли Битнър бяха простреляни в главата с куршуми 22-ри калибър. Те бяха извадени в сравнително добро състояние и сега липсваше единствено оръжието, с което бяха изстреляни.

Уелман бе изпадал в безсъзнание след силен удар по главата с твърд предмет. Но смъртта му не бе настъпила вследствие на счупен врат. За подобно нещо се изискваше да бъде провесен от по-висок таван. Беше умрял от бавно задушаване.

Облегнаха се на колата. Коул извади цигара и щракна запалката.

— Не ме гледай така, Пулър — каза тя. — Току-що наблюдавах как режат цели седем трупа. Ще се съгласиш, че това е доста стресиращо.

— За съжаление то не ни разкри нищо особено.

— Някакви идеи?

— Нито една достатъчно убедителна, поне за момента.

Тя погледна часовника си и обяви:

— Наближава времето за вечеря у сестра ми.

— Защо покани и мен? — погледна я той.

— Не знам. Може би защото си по-млад, по-висок и по-стегнат от съпруга й.

— Искаш да кажеш, че му изневерява?

— Не казвам такова нещо просто защото не знам нищо. Но Роджър непрекъснато отсъства.

— Тя не ми изглеждаше особено обезпокоена от заплахите.

— Роджър е толкова ненавиждан тук, че на всеки може да му писне.

— На нея — да, но не и на него. Той е едновременно ядосан и уплашен.

— Е, все пак той е мишената, а не тя.

— Права си.

— Мога да те оставя при колата ти, а после да те взема от мотела. Така ще имаме достатъчно време за душ и преобличане. Лично аз се нуждая от яко търкане, за да прогоня миризмата на смъртта, с която е пропито тялото ми.

— Пак няма да я прогониш — поклати глава Пулър.

— Но поне мога да опитам.

Пулър подкара към пощата, която беше близо до мотела. Пристигна няколко минути преди края на работното време, но те се оказаха достатъчни, за да облепи кашоните с етикети за специална пратка и да ги изпрати до Форт Гилъм. Дори му остана малко време за младата жена зад гишето, която го гледаше с открито любопитство.

— Работя в Отдела за криминални разследвания към армията — представи се той и показа служебната си карта.

— Знам — отвърна момичето.

— Откъде знаете?

— Живеем в малък град, а вие сте прекалено едър, за да останете незабелязан.

— Трябват ми сведения за една пратка.

— Каква по-точно?

Той обясни за препоръчаната пратка до семейство Халвърсън, доставена в понеделник от Хауард Рийд.

— Помня я — кимна момичето. — Хауард спомена за нея сутринта, когато дойде за дневната поща.