Дэвид Балдаччи - Ден нула

— А дали канят и представители на работническата класа?

Коул не успя да отговори, тъй като вратата се отвори и на прага се появи Роджър Трент.

Беше висок малко над метър и осемдесет и доста пълен. Дебел врат, двойна брадичка и шкембе, което не можеше да се скрие от скъпия костюм. Макар в къщата да имаше климатици, по челото му блестяха капчици пот.

Може би от разходката по безкрайните коридори, помисли си Пулър.

— Здравей, Роджър — протегна ръка Коул, без да обръща внимание на недоумяващия поглед на Пулър.

Роджър?

— Започва да ми писва от всичко това! — раздразнено каза Трент.

— Смъртните заплахи не са шега работа — поклати глава тя.

Въглищният магнат погледна Пулър.

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Това е специален агент Джон Пулър от военното ОКР със седалище във Вирджиния — забързано го представи Коул.

— Приятно ми е да се запознаем, Роджър — протегна ръка Пулър и забеляза гримасата на партньорката си.

Здрависаха се. Пулър остана с неприятното чувство, че току-що е държал в ръката си хлъзгава риба.

— По какъв начин получавате смъртни заплахи? — попита той.

— По телефона.

— Случайно да си ги записал? — намеси се Коул.

— Записващото устройство се включва само ако не вдигаш телефона — снизходително отвърна Трент и седна в едно от креслата, пропускайки да ги покани.

— Евентуално бихме могли да ги проследим — добави Коул.

— Моите хора вече го направиха.

— И?

— Нищо. Ползвали са телефони за еднократна употреба.

— Ясно. Колко бяха обажданията, по кое време и на кой номер ги получаваше?

— Три обаждания, към десет часа вечерта, всичките на мобилния ми телефон.

— Предполагам, че той има функция за идентифициране на входящите обаждания — обади се Пулър.

— Разбира се.

— И вие вдигате на непознати номера?

— Имам бизнес интереси извън този район, включително и в чужбина. Свикнал съм да получавам обаждания по всяко време.

— Колко души разполагат с личния ти номер? — попита Коул.

— Не мога да кажа — сви рамене Трент. — Не го раздавам наляво и надясно, но и не го държа в тайна.

— Какви бяха заплахите?

— Че времето ми изтича, а те ще се погрижат справедливостта да възтържествува.

— Всеки път с точно тези думи?

— Е, не съм сигурен дали използваха точно тези думи — нетърпеливо отвърна Трент. — Но това беше смисълът.

— Те ще се погрижат да възтържествува справедливостта? Това означава повече от един човек, нали така?

— Говореше се в множествено число.

— Мъжки или женски глас?

— Мъжки.

— Получавали ли сте заплахи и преди? — попита Пулър.

— Няколко пъти — каза Трент и хвърли кос поглед към Коул.

— Като сегашните? Същият глас ли беше?

— Онези заплахи не бяха отправени по телефона.

— Ние ги разследвахме и проблемът беше решен — побърза да каже Коул.

Пулър я изгледа продължително, след което отново насочи вниманието си към Трент.

— Добре, ясно — кимна той. — А как мислите, защо ви заплашват?

— Защо си ми довела този човек? — попита Трент и скочи на крака. — Поканих само теб!

— Работим заедно по едно разследване.

— Знам. Вече говорих с Бил Строс. Но какво общо има то с моето положение?

— Сред убитите е и една от твоите служителки, Моли Битнър.

— Не виждам връзката. А и след като е мъртва, тя едва ли е в състояние да ме заплашва.

— Срещали ли сте се с нея някога? — попита Пулър.

— Не си спомням. Дори не съм сигурен в кой офис е работила. Не се занимавам с чиновниците.

Пулър потисна желанието си да забие този фукльо в близката стена.

— Колко офиса имате тук?

— Няколко.

— В неделя през нощта твоите хора са взривявали в близост до местопрестъплението, Роджър — побърза да се намеси Коул. — Защо в неделя и защо през нощта? За подобни дейности би трябвало да имате специално разрешение.

— Откъде да знам, по дяволите? — раздразнено я погледна Трент. — Аз не планирам взривяванията. За това плащам на други.

— Добре, ясно. Кои са тези други?

— Строс трябва да знае.

— Тогава ще поговорим със Строс — отбеляза с равен глас Пулър.

Трент не му обърна внимание.

— Искам да решиш моя случай и това е всичко — обърна се към Коул той.

— Ще го направя, Роджър — каза тя. — Но ако случайно не си забелязал, на главата ми висят и няколко неразкрити убийства.

— Писна ми от хора, които завиждат на успехите ми и ме превръщат в мишена — добави Трент, сякаш не я беше чул. — Това си е чиста завист, но никой не се досеща, че ако не бях аз, Дрейк отдавна нямаше да съществува. Единствено аз предлагам работа в района и тези загубеняци трябва да ми целуват задника!