Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Или ще изскочи отнякъде, или няма да изскочи — преднамерено равнодушно подхвърли той.

Двете ченгета го погледнаха едновременно.

— Значи никакво оживление от снощи насам, така ли? — Не им даде време да реагират. — Никакви коли, никакви хора? Никакви деца, които да играят на криеница?

— Коли имаше — отвърна единият. — Всички спряха пред домовете на собствениците и в момента са там.

— Имаше и деца — обади се другият. — Но никое от тях не се доближи до тези къщи. А през нощта нямаше движение. Беше горещо и задушно, пълно с комари.

Пулър извърна глава към къщата, в която бяха намерили смъртта си Тредуел и Битнър.

— Роднини или близки, които трябва да уведомим? — попита той.

— Все още проверяваме — отвърна Коул. — Семейство Рейнолдс имат и други роднини, освен родителите на съпругата. В момента се опитваме да установим връзка с тях.

— Поискайте помощ от армията. Те положително разполагат с информация за роднините на полковника.

Коул кимна и се обърна към подчинените си.

— Смяната ви свършва в осем. Връщайте се на работа.

Униформените мълчаливо се подчиниха.

— Винаги ли се държат така? — попита Пулър.

— Всъщност не. Но аз на практика ги обвиних в немарливост или прикриване на улики и това можеше да се очаква. На тяхно място бих реагирала по същия начин. В момента обаче не ми е до тях, защото все още се проклинам за пропуснатия пакет. — Тя вдигна глава да срещне погледа му и добави: — Имаш ли нещо против да изпуша една цигара?

— Аз не, но дробовете ти със сигурност.

— Мислиш ли, че не съм опитвала да ги откажа?

— Баща ми ги отказа след четирийсет години пушене.

— Как?

— Чрез хипноза.

— Шегуваш се!

— И аз бях изненадан. Не бях допускал, че големите инати могат да бъдат хипнотизирани, но се оказа, че именно те са най-податливи.

— Може би ще опитам.

— Значи следващата стъпка е да проверим списъка с веществените доказателства — каза той. — А после какво?

Тя погледна часовника си.

— Лан ще бъде тук след час, час и нещо.

— Ами ако не открием пакета?

— Не знам, Пулър. Наистина не знам.

— Рийд обеща да провери откъде е изпратен веднага щом се върне в службата си. Но ти може би имаш начин за официално ускоряване на процеса.

— Имам, разбира се. Няма да е зле да разбера какво е съдържал пакетът, станал причина за смъртта на един от хората ми.

— Ти ли дойде първа тук? — попита той и се обърна към къщата.

— Не. Дженкинс, когото видя преди малко, и Лу — онзи, който е разговарял с мъжа пред къщата на Тредуел.

— А ти кога се появи?

— Около час и половина, след като ми се обадиха. Бях чак на другия край на окръга.

— А кучето все още беше в къщата, така ли?

— Да. Но какво общо има то? Едно обикновено куче, което дори не лаеше.

— Така е, но кучетата имат навика да дъвчат разни неща, включително и забранени…

Коул рязко се завъртя и огледа къщата.

— Да вървим, Пулър! — викна тя и хукна, без да чака отговор.

Четирийсет минути по-късно Коул повдигна драперията на калъфа, с който беше покрито канапето. Пулър й подаде фенерчето си.

— Тук има нещо — обяви тя и измъкна пластмасов кокал и две кучешки играчки.

— Изглежда, това е скривалището на песа — рече Пулър. — Виждаш ли нещо друго?

Тя провря ръка по-навътре под канапето.

— Чакай, чакай — спря я той и го повдигна от единия край.

— Браво, ето какво значи да използваш не само мускулите, но и главата си — похвали го тя.

— Това не е ли картон от кутия? — приведе се той.

— Ами това? — каза тя и се изправи с къс зелена хартия в ръце. — Прилича ми на част от пощенска разписка.

— Такава е — кимна Пулър и върна канапето на мястото му.

— Но къде е останалата част? Нима трябва да прегледаме стомаха му на рентген?

— Може би са я прибрали убийците на Уелман. Съобразили са, че кучето е скрило пакета, и са го намерили под канапето.

— Но откъде са знаели, че изобщо има пакет? — озадачено го погледна Коул.

— Разпитвали са жертвите си. Може би полковникът им е казал, че очаква пощенска пратка.

— Защо просто не са я получили? Вероятно са били в къщата, когато се е появил Рийд. Някой се разписва за пратката, представяйки се за Рейнолдс — както е постъпил онзи отсреща, поел ролята на Ерик Тредуел. Рийд твърди, че не познава никого от квартала. Искал е някой просто да му се разпише.

— Ами ако са разбрали за пратката, след като вече е била доставена?

— Нещо не ми се връзва, Пулър.