Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Мерси за кльопачката — обяви Ранди, обърна се към по-голямата си сестра и попита: — Хей, Джийн, още ли плуваш в онова бетонно корито, за да запазиш момичешката си фигура за стария Роджър?

Коул хвърли притеснен поглед към Пулър.

— Престани да се правиш на отрепка пред агент Пулър, Ранди! — скастри го тя.

— Това не е поза, агент Пулър — проточи Ранди. — Аз съм просто един бял боклук с богати роднини, но за разлика от някои хора не забравям откъде съм тръгнал.

— Да ти приготвя ли стаята, Ранди? — обади се Джийн.

— Промених си намеренията. Трябва да посетя едно-две места и да се видя с някои хора.

— Сред тях ще има ли и хора като Роджър? — попита Коул.

Ранди се втренчи в нея. Широка и леко пресилена, усмивката му беше толкова заразителна, че Пулър усети как самият той неволно се усмихва.

— Чух, че е напуснал града…

— Имаш собствени източници на информация? — погледна го Пулър.

— Не, но видях самолета му в небето над Дрейк.

— Сред тях ще има ли хора като Роджър? — повтори въпроса си Коул.

Пулър се обърна да я погледне и установи, че е доста напрегната. Сякаш отново беше попаднала в стресова ситуация.

— Спокойно, ченге — отвърна Ранди. — Роджър си върви по неговия път, аз по моя, а вие по вашия… — Разпери ръце, сякаш да обхване цялата си фамилия. — Но вашият май съвпада с този на Роджър…

— Не говори за неща, които не разбираш — погледна го мрачно Джийн. — Това е лош навик, който може да ти навлече неприятности.

Ранди хвърли салфетката на масата и се изправи.

— Беше ми адски приятно да ви видя. Надявам се след десетина години пак да се съберем.

— Почакай, Ранди — вдигна ръка Джийн. — Не исках да те обидя.

Но младежът вече крачеше към вратата, без дори да я погледне. Миг по-късно тя тихо се захлопна след него.

Пулър и Коул си тръгнаха половин час по-късно. Той се настани на пътническата седалка и извърна глава към страничния прозорец. Вече беше решил да не задава въпроси въпреки любопитството, което го глождеше. В края на краищата семейните проблеми на партньорката му не бяха негова работа.

— Е, надявам се, че ти беше приятно — обади се след дълго мълчание Коул.

— Да, разбира се.

— Сигурна съм, че имаш въпроси.

— Не обичам хората да си пъхат носа в моите работи и затова ще ти отвърна със същата любезност.

Отново настана мълчание.

Пет минути по-късно Коул не издържа и започна:

— Родителите ни загинаха при взривяването на един открит рудник, собственост на Роджър. Голям къс скала падна върху колата им.

Пулър се обърна да я погледне.

— Преди около пет години?

— Да, някъде там.

— И Ранди го преживя тежко?

— Всички го преживяхме тежко — мрачно отвърна тя, после чертите й изведнъж омекнаха. — Но Ранди беше най-зле. Родителите ни бяха много привързани към него, особено татко.

Изминаха още няколко километра в мълчание. Пулър огледа купето. Направи му впечатление новата тапицерия и оригиналното табло, оборудвано с всичко необходимо. Дори подът изглеждаше нов, без следи от ръжда.

— Баща ти ли е възстановил този пикап?

— Да. Защо?

— Напомня ми за къщата. Заедно с нея ли го купи?

— Да.

— С тези пари ли живее Ранди? Джийн очевидно не е имала нужда от тях.

— Да, така решихме. Той най-много имаше нужда.

— Разбирам.

— Колкото и да изглежда странно сега, навремето никой не очакваше, че Роджър Трент ще забогатее.

— И как стана това?

— Трябва да призная, че работеше много. Освен това имаше идеи, а и късмет. Абсолютно сам си проби път в този бизнес. Той е изключително арогантен и безкомпромисен и има усет за правенето на пари. А татко и брат ми наистина откриха най-богатите залежи, макар и с цената на унищожената природа.

— Предполагам, че това е довело до разкриването на много работни места.

— Не чак толкова много.

— Защо? Нима залежите са на изчерпване?

— Въглищата винаги са на изчерпване, особено под земята. Затова в Дрейк и по-голямата част на Западна Вирджиния преминаха към открития способ за въгледобив.

— Тоест, като взривяват планината, за да стигнат до жилата?

— Въгледобивните компании ще ти отговорят, че изборът на открития способ се обосновава с геоложките изследвания, топографията и икономическата изгода. Към това ще прибавят местоположението на терените, дълбочината и състава на жилата, разходите и още много показатели. Но истината е друга: при открития способ са нужни далеч по-малко работници. Което означава по-големи печалби за компанията. Трент би възразил, че по-голямата част от тази дейност се извършва над вече изтощени подземни галерии и че той просто обира това, до което другите не са успели да достигнат. И благодарение на него се създават допълнителни работни места. Не знам, може и да е прав, но това едва ли е убедителен аргумент за хората, които гладуват и нямат покрив над главата си.