Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Нямам… обяснение. Не знам какво става… — В очите й се появиха сълзи. — Казвам ти истината, Пулър!

Той я наблюдаваше, питайки се доколко сълзите й са истински.

— За мен това не значи нищо. Следователно си официално заподозряна, докато не открия факти, които те оневиняват. Ясно ли е?

Джийн объркано кимна.

— Сега е времето да споделиш с мен всякаква информация, която може да помогне на разследването ми — добави той.

— Каква по-точно?

— Ами например, защо съпругът ти е толкова изнервен. Не ми казвай, че е заради заплахите. Отдавна съм стигнал до заключението, че това са пълни глупости. Той просто използва като прикритие факта, че някога е получавал заплахи от брат ти.

— Прикритие на какво?

— Усилил е охраната си, Джийн. Шофьорът на черния ескалейд със сигурност е бивш морски пехотинец.

— Откъде знаеш?

— Армията надушва морската пехота от сто километра. Този човек е професионалист и носи оръжие. Освен това е нов, нали?

— Да.

— Добър избор. На светлинни години е от пенсионера на входа.

— Но охраната на имението не е подсилена. Все още разчитаме само на това бивше ченге.

— Да, защото Роджър го няма. Предполагам, че не го е грижа за твоята безопасност и за безопасността на дъщеря ви. Новият е негов личен бодигард.

— От какво може да се страхува?

— Сама каза, че той има много врагове. Но те са онези, които всички познавате. Ами ако се е появил друг враг? Само с това може да се обясни засилената охрана.

— Не мога да се сетя за друг враг. Знаеш, че не се бъркам в бизнеса на Роджър.

— Ако продължаваш да ме лъжеш, просто ще ти щракна белезниците и ще те закарам в участъка! — мрачно я предупреди Пулър.

— Моля те! — извика с насълзени очи тя.

— Тогава ми кажи истината. Подбирала си лично и най-дребните детайли в своето италианско заведение, включително сервизите за кафе. Разбираш от бизнес мениджмънт. Бас държа, че си надзиравала и строителството на тази къща, защото, съдейки по сградите на „Трент Експлорейшън“, съпругът ти е доста далеч от тези неща. Нима искаш да ми кажеш, че изобщо не се интересуваш от неговия бизнес? Ако е така, просто няма да ти повярвам.

Останаха мълчаливи в продължение на няколко минути. Влагата беше трудно поносима в тази жега. Той не сваляше поглед от Джийн, но нямаше намерение да наруши мълчанието. Нито пък да си тръгне. Налагаше се да изчака, докато тя капитулира.

— „Трент Експлорейшън“ има сериозни проблеми.

— Какви проблеми?

— Липсват пари. Пренасочват се средства. Намесват се някакви офшорни банки-фантоми.

— А Роджър е в течение, така ли?

— Напълно.

— И как реагира?

— Прави всичко по силите си, но няма кой знае какъв избор. Миналата година се впусна в бизнес начинания, които изискваха големи капиталовложения. За съжаление не получи дори част от печалбата, която очакваше. Потънал е в дългове. Разчиташе, че има пари да ги покрие, но изтичането на средства продължава и той е с вързани ръце. Това беше причината да замине за Ню Йорк. Трябва му спешна финансова помощ, но повечето банки му отказват кредити.

— А сега и тези смъртни заплахи — подхвърли Пулър. — Може би са дело на хората, които го крадат?

— Не знам — въздъхна Джийн. — Наистина не знам.

— Ясно. „Трент“ е голяма компания, но все пак не може да се сравнява с „Дженеръл Електрик“. Освен това оперира в малко населено място. Не мога да повярвам, че никой няма представа кой източва бизнеса на мъжа ти. Какво ще кажеш за Ранди?

— Ранди ли? От къде на къде?

— Да не забравяме, че той обвинява Роджър за смъртта на родителите ви.

— И какво от това? Брат ми няма как да краде Роджър. Не работи с компютър, няма представа от финансови трансакции. Не, това е дело на хора, които имат опит в тези неща.

— Може би хора, с които Ранди има някакви отношения.

— Тук, в Дрейк? Абсурд. Но положението става катастрофално. Роджър и Бил нямат към кого да се обърнат.

— Ами ти? Няма ли да изгубиш всичко, включително къщата, ако компанията фалира?

— Вероятно. Но нали имам ресторанта. Разбира се, когато реших да го направя, не съм допускала, че Роджър ще затъне във финансови проблеми. Просто винаги съм се стремяла към някаква независимост.

Макар и неволно, Пулър изпита съжаление към тази жена.

— Твърдиш, че Роджър няма представа откъде идват финансовите му проблеми? Не, според мен той е твърде умен, за да не си дава сметка кой и как го прави.

— И двамата с Бил са полудели. Целият им живот е свързан с тази компания. Рухне ли тя, рухват и те.