Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Не знаех, че си бизнес дама — каза Пулър.

— Много неща не знаеш за мен — отвърна Джийн. — Искаш ли да научиш някои от тях?

— Защо не?

Въведоха ги в помещение с рафтове за книги по стените. В средата имаше подредена маса за двама. Пулър не беше специалист по вътрешно обзавеждане, но това не му попречи да оцени безупречния аранжимент. Всичко наоколо беше с отлично качество, ненатрапчиво, но удобно. Беше ходил многократно в Италия и можеше да прецени, че обстановката в тази библиотека, а вероятно и в цялата сграда е максимално близка до тосканския оригинал.

Обслужваше ги мъж с бяло сако и черна папийонка, който изпълняваше задълженията си професионално. Разтвориха изящно оформените менюта, но в крайна сметка Пулър реши, че ще е най-добре Джийн да поръча обяда. Донесоха им бутилка бяло вино.

— Искам да опиташ това италианско шардоне, което лично аз много харесвам.

Пулър кимна, отпи една глътка и я задържа в устата си.

— Изненадващо плътен вкус за италианско бяло вино — обяви той.

Тя допря чашата си до неговата.

— „Мечтата на Джерман“, реколта две хиляди и седма. Учудена съм, че военен като теб разбира от вино. Къде усвои това умение?

— Още от малки двамата с брат ми придружавахме баща ни по време на многобройните му назначения в чужбина. За пръв път опитах вино в Париж, когато бях едва деветгодишен.

— В Париж, още на девет — промълви с лека завист Джийн. — А аз бях почти на двайсет, когато за пръв път отидох в чужбина.

— Някои хора изобщо не го правят — сви рамене той.

— Вярно е. Аз обаче пътувам всяка година, най-малко за месец. Харесва ми. Понякога ми се ще изобщо да не се прибирам.

— Защо тогава го правиш?

Джийн отпи глътка вино и допря салфетката до устните си.

— Защото тук е моят дом.

— Твоят дом може да е навсякъде.

— Наистина е така. Но семейството ми е тук.

Пулър вдигна глава и огледа обстановката.

— Предполагам, че и Роджър има участие…

— Няма. Бизнесът си е изцяло мой.

— Доста скъпо начинание — отбеляза той.

— Не ме е финансирал Роджър, ако това имаш предвид. Теглила съм кредити, които изплащам с цената на доста усилия.

— Но все пак не е лошо да си съпруга на човек като него, нали?

— Е, така е — призна тя. — Значи се е върнал?

— Пихме кафе в „Яслата“.

— Защо?

— Исках да поговорим за заплахите срещу живота му. Между другото, имам всички основания да мисля, че този път Ранди няма нищо общо с тях.

— Саманта ли ти каза?

— Да — кимна Пулър, замълча за момент и подхвърли: — Предполагам, че бизнесът на Роджър се развива отлично.

— На практика нямам никакво участие в него — сви рамене тя.

— Той много разчита на Бил Строс, нали?

— Строс е заместникът му. Това му е работата.

Пулър се поколеба дали да й каже за газопровода, но в крайна сметка реши, че е твърде рисковано. Забелязал подозрителния й поглед, той побърза да каже:

— Извинявай, но неволно задавам повече въпроси, отколкото трябва. Професионално изкривяване.

— По-късно ще установим дали наистина е така — загадъчно отвърна тя.

Сервираха им храната и Пулър й отдели вниманието, което безспорно заслужаваше. Проговори едва когато преглътна и последното парченце риба.

— Според мен няма как да не получиш звезда от „Мишлен“ — обяви той.

— Благодаря за оценката — каза Джийн и лицето й грейна.

— Не е лесно да изградиш такова нещо на голо поле.

Тя допи виното в чашата си и я остави на масата.

— Умишлено ли ме засипваш с комплименти?

— Не, просто съм откровен. Спомена, че имаш въпроси. Защо не преминем към тях?

— Може би защото предлагаш мнения, а не отговори.

— Не обещавам нищо, което не мога да изпълня.

— Искаш ли кафе? Внасяме го директно от Боливия — една от страните, които напоследък предлагат най-качественото кафе в света. Смесват го по наша специална рецепта.

— Никога не отказвам кафе — рече Пулър.

— Ходил ли си в Боливия?

— Не.

— А изобщо в Южна Америка?

— Да.

— По работа или за удоволствие?

— Аз не пътувам за удоволствие. Пътувам с пистолет на кръста.

Дадоха поръчката си и кафето скоро пристигна. Сервираха го в изящни чашки, изрисувани с цветя и миниатюрни гроздове. Без съмнение подбрани лично от Джийн. Тя наистина изглеждаше като човек, който държи да контролира нещата, включително и най-дребните.

— Кафето е отлично — каза той.

Тя кимна, замълча за момент и започна:

— А сега да преминем към моите въпроси. Всъщност имам само един: мислиш ли, че заплахите срещу Роджър са реални — разбира се, от гледна точка на онова, което си открил досега.