Дэвид Балдаччи - Ден нула

Той седна в колата, пусна климатика и започна да записва.

— Направихме спешни ДНК-тестове на пробите, които ни изпрати, сравнихме ги с твоя списък и открихме една неидентифицирана проба. Качихме я в системата за ДНК-данни на ФБР и мисля, че имаме попадение.

— Друго?

— Куршумът, с който е убит Рейнолдс, е бил дванайсети калибър.

— Производител?

— Не, съжалявам.

— Ясно, продължавай.

— Аутопсиите на място са били направени от добър лекар. Нашите експерти потвърдиха почти всичките му заключения. Човекът си разбира от работата.

— Добре.

Потвържденията бяха добра новина, но Пулър се нуждаеше от конкретна информация за решаването на случая.

— Открихме нещо странно върху куршума, който ни изпрати — добави Кристен.

— Какво?

— Ами нещо странно за куршум, изстрелян от упор в мозъка. Наложи се да поискам мнението на трима експерти.

— Не ме дръж в напрежение, Кристен!

— Микроскопични златни частици. Нали в Западна Вирджиния добиват въглища, а не злато?

Пулър си помисли за резиденцията на семейство Трент и поклати глава.

— За някои хора тук това май е едно и също. Но златни частици върху куршум?

— Такива са фактите. Микроскопични, но ги има. Нямам представа какво може да означава това.

— А имаш ли смислено обяснение за доклада с почвените проби, който ти изпратих по-късно?

— В него няма нищо особено. Нормални примеси на уран за подобно място. Не разбирам защо някой би извършил убийство за подобен документ.

— И аз — промърмори Пулър. — А онези неща от метамфетаминовата лаборатория?

— Тук става интересно. Сигурен ли си, че е било лаборатория?

— На такава приличаше.

— Може би, но открихме едно вещество, което няма работа там.

— Какво вещество?

— Волфрамов карбид.

— Върху какво го откри?

— Върху част от епруветките и маркучите. В достатъчно количество, за да изключим, че е попаднал случайно.

— Значи волфрамов карбид. Използва се в промишлеността, нали? И като абразив при обработката на бижута?

— Точно така. Далеч по-твърд е от стоманата и титана.

— Спомням си, че Тредуел носеше пръстен. Може би е бил изработен от волфрам, който по някакъв начин е проникнал в кожата му.

— Проверих го. Не е.

— Работил е в склад за химикали и е притежавал харли.

— Това също не обяснява наличието на волфрам.

— Нещо друго?

— Това не ти ли стига?

— Не получих никакви отговори.

— Предлагам ти фактите, приятелю. А твоята работа е да откриеш отговорите.

Линията прекъсна и Пулър бавно прибра джиесема си.

Като военен беше наясно, че волфрамовият карбид има и друго предназначение — използваше се като съставна част на бронебойните муниции, най-вече като заместител на обеднения уран.

Но в къщата липсваха каквито и да било други доказателства, че Тредуел се е занимавал с производството на боеприпаси. За тази цел бяха нужни голямо пространство, специални машини и най-вече пари. Как би се сдобил с тях един смотан човечец от дълбоката провинция на Западна Вирджиния? Но защо да го убиват, в случай че все пак е намерил начин? Може би възложителят на поръчката бе решил, че Тредуел се е уплашил и е започнал да работи за правителството с посредничеството на Рейнолдс?

Пулър можеше да получи отговор на тези въпроси само на работното място на Тредуел. Може би в склада бяха открили липси на волфрамов карбид — разбира се, ако изобщо разполагаха с него. При положителен отговор разследването вероятно щеше да поеме в съвсем различна посока. Пулър се мъчеше да открие връзка между тези разкрития и новините, които му съобщи Мейсън. Ако мишените действително бяха газопроводът и атомната централа, именно подобни муниции можеха да пробият тръбите, а може би и корпуса на реакторите. Това обаче означаваше, че Тредуел е работел за терористите — нещо, в което той силно се съмняваше. Мислите му се прехвърлиха на газопровода. Собственост на канадска компания, но управляван от Трент. Дали пък Трент не работеше за терористите срещу много пари? Но защо би постъпил така един въглищен магнат? Та нали взривяването на ядрен реактор означаваше радиоактивност в района, където са мините му?

Освен ако не му бяха предложили много повече пари от това, което му носеше бизнесът. С това можеха да се обяснят както заплахите за живота му, така и нервността, която излъчваше. Може би бе стигнал до разрив в отношенията с неизвестните си „бизнес партньори“.

Пулър подаде газ и малибуто безшумно се отлепи от тротоара. Разполагаше с по-малко от три дни да стигне до истината. Даваше си сметка, че шансовете му са малки, но нали затова беше избрал униформата? Да служи на своята страна. При всички обстоятелства, дори с цената на живота си.