Дэвид Балдаччи - Ден нула

Пулър я погледна така, че тя предпочете да замълчи. После отново се обърна към младежа и сложи ръка на рамото му.

— Просто ме изслушай, Дики. Нищо няма да загубиш. Армията те е изритала, лишавайки те от възможността да служиш на родината си. Аз обаче ти предлагам втори шанс да го направиш…

— Ще те изслушам — прошепна Дики.

Пулър грабна един стол с дясната си ръка, постави го пред младежа и седна — толкова близо, че коленете им почти се докосваха.

— Ще споделя с теб част от свръхсекретна информация, но в замяна ще искам помощта ти — обяви с поверителен глас той. — Нали си патриот и искаш да помогнеш на родината си?

— Колкото всеки друг — сви рамене Дики. — Ти правилно отбеляза, че ако не бяха ме очернили, и до днес щях да служа в армията.

— Знам това. Служил съм с всякакви хора, включително такива като теб. Никога не съм се притеснявал от този факт, особено ако умееха да стрелят добре и да ми пазят гърба в случай на нужда.

Дики видимо се отпусна.

— Ще ми кажеш ли за какво става въпрос? — попита той.

— Над Дрейк е надвиснала сериозна опасност. Вече видя колко много хора бяха убити, дори един от приятелите ти.

— Така е, човече.

— Но нещата са далеч по-сложни. Според федералните тук се готви нещо голямо. Много голямо.

— Имаш предвид в Дрейк? — зяпна Коул, очевидно смаяна от думите му.

— Колко голямо? — попита Дики.

— Ако знаех, щеше да бъде по-лесно. Но там е работата, че не знам. Всички ще бъдем прецакани, ако нещата не се променят. Разбираш ли?

— Да — кимна Дики.

— Знаех си, че си умен. Няма начин да е другояче, след като разбираш от техника. С тези ваши мотори със сигурност помните адски много детайли, докато аз трябва да се грижа само за оръжието и личните си вещи. Доколкото помня, пехотинците като теб се придвижваха с трийсеттонни бронетранспортьори.

— Точно така! — видимо се оживи Дики. — Аз съм карал не само „Брадли“, но и танк „Ейбрамс“. И бях много добър.

— Бас държа, че е било така — промълви Пулър и с нескрито огорчение добави: — Каква загуба за армията! Само заради онзи глупав закон.

— Аха — въздъхна Дики.

— И така, предстои нещо много голямо, но ние все още не сме наясно защо са били убити всичките тези хора. Освен това федералните власти са засекли разговори от Дрейк на странен език. Сега от теб се иска да проявиш изобретателност. Познаваш обстановката, познаваш хората — включително и онези, които са били близки с Моли и Ерик. Освен това баща ти работи за Трент.

— Нима мислиш, че Роджър Трент има пръст във всичко това? — учудено го изгледа Дики.

— Не знам кой има пръст. Затова ми е нужна помощта ти. Съгласен ли си?

— Какво трябва да направя?

— Да слухтиш. Да ходиш навсякъде, да разговаряш с хората, с цел да научиш нещо повече. Разбира се, прикрито, но без да се правиш на детектив. От теб се иска да се държиш както преди, но с някои малки разлики. Да обръщаш внимание на всичко. Запомняш онова, което ти се струва странно, а след това ми докладваш. Ясно?

— Ясно — кимна Дики.

— Ето ти телефона ми — подаде му визитка Пулър и се изправи. — Предполагам, че знаеш как да се свържеш със сержант Коул.

— Това ли е всичко? — учуди се Дики. — Мога ли да си вървя?

— В тази стая положително няма да свършиш работа. Искам те навън. Давам ти още един шанс да служиш на родината, въпреки че тя те е прецакала.

Дики се изправи и му протегна ръка.

— Не са много хората, които биха постъпили като теб — развълнувано промълви той.

— Аз не съм като другите.

— Май сбърках в преценката си за теб.

— И ние за теб — вметна Коул.

— Да те закараме някъде? — попита Пулър.

— Не, няма нужда.

Коул го изчака да напусне стаята и се обърна към Пулър.

— Защо не ми каза за опасността, надвиснала над Дрейк?

— Защото ми забраниха. Но след известен размисъл реших да не изпълня заповедта.

— За какво става въпрос?

— Някакъв разговор на дари, прихванат от АНС. Възмездието било близо. Каквото има да се случи, ще се случи скоро.

— Дари ли? Какво е това, по дяволите? — възкликна Коул.

— Един от езиците, на които се говори в Афганистан.

— Афганистански? Тук, в Дрейк?

— Вероятно. Или някъде в околността. Не са успели да засекат точното място. Разговорът е бил кодиран със стар шифър на КГБ и е проведен непосредствено след убийствата. В МВС буквално са полудели.

— Какво друго знаеш?

— За съжаление това, което знам, е крайно недостатъчно. А и Дики пропусна да обясни нещо…