Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Какво?

— Как е стигнал до дома на Халвърсън през онази нощ. Очевидно не е бил с кола, защото не забелязахме кола пред къщата. Освен това избяга през гората въпреки голямото разстояние.

— Прав си.

— Той никак не е глупав. Със сигурност е преценил нещата.

— Подозираш, че ни каза по-малко, отколкото знае?

— Подозирам, че е притиснат от две страни. Забъркал се е в нещо, което не иска да разберем, но според мен то няма нищо общо с онзи кодиран разговор.

— Аз пък все още не разбирам защо го караш да ни помага — мрачно го изгледа Коул. — Особено ако мислиш, че е замесен в някакво престъпление.

— През по-голямата част от живота си работя с хора, на които трябва да разгадавам мислите и намеренията — въздъхна Пулър. — Най-вече с бивши и настоящи военни. Инстинктът ми нашепва, че Дики искрено иска да ни помогне. Според мен е отишъл в дома на Халвърсън, защото е подозирал нещо. Или някого. Воден от единствения стремеж да докаже на армията, че уволнението му е било грешка. Това е причината, поради която реших да му дам още един шанс.

— Но ако го убият, този шанс ще му излезе твърде солен — отбеляза Коул.

— Така е с повечето втори шансове, но въпреки това хората рядко отказват да се възползват от тях.

— Мислиш ли, че, отивайки в къщата на Халвърсън, той вече е знаел за смъртта на Битнър и Тредуел?

— Напълно е възможно — кимна Пулър. — Може би им е извикал, но не е получил отговор. А може би се е опитал да влезе и там, но е било заключено. Вътре е било тъмно и няма как да е видял труповете им през прозореца. Нямало е и следи от насилствено проникване.

— Каква всъщност е връзката му с Тредуел? Очевидно не е само членството в мотоклуба. Изглежда ужасно уплашен.

— Нормално е да е уплашен, като всички останали. Все пак са убити не един или двама, а цели седем души!

Разбраха се да се срещнат по-късно и Коул се върна в участъка, за да отхвърли малко писмена работа. Пулър запали колата, отдалечи се на няколко минути път от мотела и набра един номер.

— Джо Мейсън.

— Агент Мейсън, обажда се Джон Пулър.

В мембраната прозвуча тихото проскърцване на стол.

— Добре че се обади. Засякохме втори разговор и още информация, от които можем да съдим, че нещата ескалират.

— Аз пък си мислех, че те вече са достатъчно ескалирали — каза Пулър. — За какво става въпрос?

— Ново кодирано съобщение на дари. Този път за величието на Аллах и други подобни глупости. Но мен повече ме безпокоят числата.

— Какви числа?

— Приличат на дата, Пулър. Тук сме на мнение, че споменават деня на решителния удар.

— Кога?

— Няма да ти хареса, както не хареса и на мен. След три дни, считано от днес.

— Каза „още информация“. Тя дава ли ни представа за онова, което планират?

— Абсолютно. Вече нямаме никакви съмнения. Работата е сериозна. През Дрейк минава газопровод, който достига до северозападната част на страната.

— Разбирам.

— Отначало не обърнахме внимание, тъй като газопроводите по принцип са потенциални мишени, но не са особено популярни сред враговете ни поради сравнително малкия брой жертви. Въпросната тръба доставя природен газ за три щата: Западна Вирджиния, Кентъки и Охайо. Собственост е на канадска компания, но се управлява от „Трент Експлорейшън“. От предишния ни разговор разбрах, че ти си имал някакви контакти с Роджър Трент, нали така?

— Точно така — бързо отвърна Пулър. — Мислите ли, че той има нещо общо с това?

— На тази фаза не изключвам нищо.

— Но до каква степен е уязвим този газопровод? За какви загуби говорим при евентуалното му взривяване? Сам казахте, че те ще бъдат ограничени.

— Структурните разрушения вероятно ще са тежки, но поправими. Те неминуемо водят до прекъсване на доставките, но не са особено привлекателни за терористите, които предпочитат части от разкъсани тела по дърветата, а не оплаквания от потребители с угаснали печки. Освен това в района има достатъчно ресурс за бърза реакция и отстраняване на щетите.

— Добре, ясно. Значи мишената е газопроводът, така ли?

— Според нас нещата не са толкова прости… — Мейсън направи кратка пауза, а Пулър си представи как думите се подреждат в главата му. — Коя е любимата тактика на талибаните в Афганистан? Ти би трябвало да я познаваш най-добре от всички.

Това без съмнение беше вярно.

— Финт и после истински удар. Една бомба за привличане на вниманието и втора за ликвидиране на хората, които се притичат на помощ.