Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Никого не обвинявам в каквото и да било. Просто излагам фактите.

— Защо Джийн би пожелала смъртта ти?

— Ако се окаже, че мъжът й има пръст в серията от убийства и влезе в затвора, компанията му вероятно ще фалира, а заедно с него ще си отидат и голямата къща, и хубавото й заведение.

— Джийн отвори ресторанта изцяло със свои пари и кредити.

— Така твърди тя. Но реализацията на подобен проект със сигурност е струвал много пари. Коя банка ще й отпусне кредит без гаранциите на Роджър?

— Нима допускаш, че той стои зад тези убийства? Нали получава заплахи за живота си?

— За заплахите знаем единствено от него, но нямаме доказателства.

— Така е — призна тя.

— Днес отскочих до библиотеката и проверих стари броеве на местния вестник. Никъде не открих предупреждения за взривявания в неделя вечерта. Те са били осъществени без задължителното информиране на обществеността.

— Добра работа, Пулър — похвали го тя.

— В резултат имаме стрелба и взривове по приблизително едно и също време. Почти напълно се припокриват. Кой има право да взривява без предупреждение?

— Юридически никой — отвърна тя. — Човекът, издал подобна заповед, със сигурност ще си има сериозни неприятности.

— Трябва да разберем кой е той. А също и дали някой не е забелязал подозрителни лица около колата ми днес следобед.

— Ще имам грижата — кимна Коул. — Но не вярвам, че сестра ми има нещо общо с това.

— И на мен не ми се иска да вярвам, но обстоятелствата са доста подозрителни.

— Прав си — каза тя и отново започна да рови прахта с крак. — Не съм сигурна, че точно аз трябва да направя подобна проверка.

— Аз ще я направя, ако нямаш нищо против.

— Нямам, разбира се. И още нещо…

— Какво?

— Тя ми е сестра, но въпреки това искам да стигнеш докрай в събирането на уликите.

— Ясно.

— Кога ще се заемеш?

— Още сега.

Едно, две, три, четири, въздух. Едно, две, три, четири, въздух.

Още четири замаха, поредното поемане на въздух. После Джийн Трент докосна стената на басейна за шейсети пореден път.

— Изгаряш калориите от обяда?

Тя се завъртя във водата и погледна към противоположния край на трийсетметровия басейн.

Пулър беше седнал странично на шезлонг от тиково дърво с ръце на коленете.

— Как влезе тук? — попита тя.

— През онази врата — отвърна той и посочи френския прозорец. — Би трябвало да я заключваш.

— Питам как влезе в имението?

Той се изправи, закрачи по плочките и застана над нея.

— Питаш ме как съм се справил с дебелия пенсионер, който виси на входа?

Джийн доплува до стълбичката, излезе от басейна и свали гумената шапка. Косата й се разпиля по раменете. Беше с цял черен бански и имаше страхотно тяло.

„Като нищо би ме взривила в колата ми“, помисли си той.

— Ти плуваш ли? — подхвърли тя.

— Само ако човекът, когото преследвам, скочи във водата. Искам да поговоря с теб.

Тя се насочи към шезлонга от тиково дърво до стената, облече хавлията си и седна.

— За какво? Може би имаш оплаквания от обяда? Виждаш ми се доста мрачен.

Той седна на съседния шезлонг и поклати глава.

— Всъщност се питам дали да не те арестувам.

— Какво? — стресна се Джийн. — Защо?

— За опит за убийство на държавен служител.

— Как стигна до това заключение? — приведе се напред тя.

— Под колата ми беше заложена бомба. Някой е свършил работата, докато обядвах с теб. Започна да ми писва от опитите да бъда превърнат в печено месо.

— Не знам нищо. Очевидно не съм аз, защото обядвах с теб.

— Би могла да платиш на някого.

— Но защо да го правя?

— Това искам да разбера.

— Трябва да се обличам, довечера съм на гости. Нека отложим този разговор.

— Няма да стане.

— Напусни къщата ми! — изправи се тя. — Веднага!

— Дойдох да получа отговори с благословията на местното полицейско управление.

Джийн присви устни, но не каза нищо.

— С други думи сестра ти знае, че съм тук — добави той.

— Не съм сложила бомба в колата ти.

— Под колата ми! — натърти той.

— И там не съм слагала бомба. Защо ми е да те убивам?

— Отговорът е лесен. Тук съм, за да разследвам серия от убийства. Ако ти или някой твой близък имате отношение към тези престъпления, съвсем естествено ще пожелаете да ме отстраните. Ти ме каниш на обяд и настояваш да ме закараш с твоята кола. После ме връщаш обратно и аз за малко не литвам във въздуха. Разбираш защо съм подозрителен, нали?

Тя се облегна назад. Самоувереността видимо я напусна.