Дэвид Балдаччи - Бягството

Радвам се, че Иън е добре. Надявам се, че това ще ти напомни за вредите, които ми нанесоха твоите показания. И тези на Сюзан. Трябва да се срещнем.

За известно време Робинсън остана неподвижен, загледан в текста на малкия екран. После написа кратък отговор.

По какъв начин? Те са навсякъде.

Полученото съобщение за пореден път го увери, че Робърт Пулър е много умен човек.

В този час на Юниън Стейшън беше изключително оживено. Робинсън паркира на горното ниво и взе ескалатора за пероните.

Слезе и се насочи към телефонните кабини в дъното на терминала. Там беше спокойно, тъй като днес почти никой не използваше тези безнадеждно остарели средства за комуникация.

Насреща му се виждаше високо покрито скеле, издигнато за ремонт на тавана.

Робинсън седна близо до телефона, който се намираше най-далече от вратата. Малко по-късно въпросният телефон иззвъня и той вдигна слушалката.

— Изглеждаш добре, Найлс. Както винаги стегнат и строен.

Робинсън не си направи труда да се огледа. Съмняваше се, че ще успее да види човека, с когото разговаряше.

— Как успя да се измъкнеш от ФВЗ, Боби?

— Нищо планирано. Просто се възползвах от един шанс.

— Брат ти дойде да ме види.

— Не се съмнявам.

— Не мисля, че ми повярва.

— Той много трудно може да бъде излъган.

— Знам, че си ходил при Сюзан. Тя твърди, че си се опитал да я убиеш, но си избягал в момента, в който е насочила пистолета си в теб.

— О, сигурен съм, че е казала нещо подобно. Не се случи точно така, но Сюзан си е такава.

— Торба с лъжи.

— Ти го казваш, но това определение ми харесва.

— Съжалявам, Боби. Не исках да го направя, но те ме притиснаха в ъгъла. Нямаше друг изход, а Иън щеше да… — Изречението остана недовършено.

— Не искам да те съдя, Найлс — отвърна Пулър. — При тези обстоятелства вероятно и аз бих направил същото. Но сега трябва да оправим нещата.

— Как?

— За начало трябва да ми кажеш кой ти плати.

— Не съм се срещал с никого. Контактуваха с мен по имейла. Никога не са превеждали пари в сметката ми. Платиха за лечението в Германия директно. Тук обяснихме, че то е безплатно, че това са клинични изследвания, за които се нуждаят от опитни зайчета.

— Добре, но какво точно поискаха от теб? Да ги вкараш в СТРАТКОМ, а от там да стигнат докъдето пожелаят?

— Може би плановете им са били точно такива, но не ги споделиха с мен. Вместо това обясниха, че само трябва да свидетелствам за срещата ти с иранеца. Те ми изпратиха и обработените снимки.

— Разбирам, Найлс. Но все пак би трябвало да има причина.

— Някога да си си задавал въпроса защо от целия персонал на СТРАТКОМ са избрали точно теб?

— Разбира се.

— А откри ли отговора?

— Не. Или поне не онзи, който би ме задоволил.

— Е, аз също си задавах този въпрос. Многократно.

— И получи ли отговор?

— Да, преди около година, когато бях на работа.

— И?

— Подготвяха те да изминеш целия път до върха, Боби. Генерал Ейбъл дори не го криеше.

— И какво от това? — попита Пулър.

— Това не се е харесало на някои хора.

— Кого имаш предвид?

— Опитах се да поправя нещата, Боби. Наистина се опитах. През цялото време това ме ядеше отвътре.

— Искам име, Найлс — притисна го Пулър.

Куршумът улучи Найлс Робинсън в основата на тила, поразявайки гръбначния му мозък. Смъртта настъпи мигновено. За един кратък миг той остана неподвижен, с учудено изражение на окървавеното лице, през което беше излязъл куршумът, преди да се удари в стената. После започна да се свлича на пода, оставяйки кървави следи по рамката на кабината. Ръката му продължаваше да стиска слушалката.

Стрелецът, облечен в полицейска униформа, се намираше в ограденото за ремонт пространство. Беше се прицелил и стрелял през един процеп в матирания параван, използвайки пистолет със заглушител. Прибра оръжието в кобура си, изскочи от другата страна на строителната площадка и започна да крещи на хората да не изпадат в паника и да се отдалечат от мястото. Голяма част от тях се подчиниха, тъй като човекът беше в униформа.

Но имаше и доста, които изпаднаха в паника, разпищяха се и се разбягаха във всички посоки, изоставяйки багажа си. Единствената им цел беше да се озоват максимално далече от окървавения труп при телефонните кабини. Натам се втурнаха няколко полицаи с извадени пистолети.

Само двама души напуснаха спокойно гарата в този кошмарен ден.

Единият беше Робърт Пулър, а другият — човекът, който току-що беше застрелял Найлс Робинсън.