Дэвид Балдаччи - Бягството

— Оръжието на земята! — заповяда Пулър. — Веднага!

Единият от непознатите пренебрегна заповедта, насочи пистолета си и стреля. Куршумът издрънча в контейнера зад гърба на Пулър. В същия момент и Нокс стреля и мъжът рухна на асфалта. Останалите трима започнаха да се оттеглят с безразборна стрелба. Пулър отвърна на огъня.

— Давай, гони ги! — изкрещя Нокс. — Покривам ти гърба!

Пулър хукна след непознатите. Нокс провери падналия, огледа се назад, а след това си събу обувките и се затича след Пулър.

Тримата мъже стигнаха до пряката. Пулър чу боботенето на автомобилен двигател, което бързо се приближаваше.

Той увеличи скоростта, но беше принуден да се скрие зад някакви кофи за боклук, тъй като един от мъжете се обърна и откри огън по него. Когато най-после се добра до пряката, големият джип вече завиваше в следващата.

Нокс запъхтяно спря до него.

— Нещо? — попита без дъх тя.

— Избягаха — поклати глава той. — Не успях да видя номера.

— Да проверим мъртвеца при контейнера. Може би има някакви документи.

Но мъртвец нямаше. Имаше кръв, но не и труп.

Набързо претърсиха околността, но от ранения нямаше дори следа.

— Сигурна съм, че го улучих в гърдите — прошепна объркано Нокс.

— Може би са носили бронежилетки.

— Не мога да кажа. Беше прекалено тъмно. Но кръвта доказва, че съм го улучила. — После изведнъж се плесна по челото. — Заслужавам си го. Трябваше да се прицеля в главата.

Пулър се обади в полицията и обясни случая. Веднага след това звънна и на началника си в ОКР. Ченгетата се появиха след броени минути. След тях дойдоха и екип криминалисти. Последни пристигнаха двама агенти от ОКР със седалище Форт Браг във Файетвил. Не изглеждаха никак доволни, че им се е наложило да шофират до тук по тъмно. Зададоха си въпросите и огледаха местопрестъплението — дотолкова, доколкото имаше такова.

После единият попита Пулър знае ли защо са ги взели на мушка. Пулър отговори, че в момента двамата с Нокс провеждат секретно разследване.

— Е, в такъв случай късмет — каза агентът и си тръгна в компанията на партньора си.

След като в участъка отговориха на безброй въпроси на местните ченгета, прегледаха каталозите с лица на криминално проявени и дадоха официални показания, Пулър и Нокс се прибраха в хотела едва в три часа сутринта.

— Успя ли да докладваш на началството? — попита в асансьора Пулър.

Нокс кимна.

— А ти?

— Моите не бяха щастливи, но какво съм виновен, че някакви се опитаха да ни убият.

Преди да излязат от асансьора, Нокс се наведе и събу обувките си. В коридора се облегна на стената и започна да разтрива единия си крак.

— Вечерта нямаше нищо общо с онова, което планирах — мрачно каза тя.

— И аз мисля така.

— Кои бяха тези според теб?

— Може би същите, които ме нападнаха в Левънуърт.

— Разпозна ли някого?

— Онези в Канзас носеха скиорски маски.

— Възможно ли е да са ни проследили до тук?

— Възможно е — каза той.

Тя го погледна.

— Уморен ли си?

— Не особено. Вероятно е от адреналина, след като за малко не ме убиха.

— Хотелът предлага денонощен румсървис. Искаш ли да си поръчаме вино и някакви закуски? Изведнъж усетих, че умирам от глад.

Поръчаха от нейната стая. Двайсет минути по-късно Нокс напълни чашите с вино и подаде на Пулър чиния със солени бисквити, хапки, сирена, плодове и ядки. След това седнаха от двете страни на масичката, която беше докарал сервитьорът.

— Някой наистина се е уплашил, че може би ще стигнем до истината — каза тя и отпи глътка вино.

— От опит знам, че това се случва често — отвърна той. — Много хора лъжат.

— А често ли се опитват да те убият според опита ти?

— По-често, отколкото би ми се искало.

В стаята настъпи тишина.

— Ти си много странен човек — каза най-сетне тя.

— Така ли мислиш? — попита той, след като преглътна хапка сирене. — Винаги съм се смятал за прям и открит.

— Това никой не може да го оспори. Ти държиш на правилните неща, така че си предвидим. Не те интересуват нито славата, нито медалите. Правиш всичко възможно да си свършиш работата.

— Къде точно започва странното?

— Все още се опитвам да разбера. В момента е само предчувствие. — Тя се надигна и добави: — Мисля, че и двамата се нуждаем от сън.

Пулър стана и тръгна към вратата. На прага спря и се обърна.

— Там, в онази улица…

— Да? — погледна го тя.

— Ти си добър стрелец. И освен това си бърза.

— Винаги съм била такава. Винаги. Така предпочитам да изживея живота си — на бързи обороти. — Тя хвърли кос поглед към леглото и каза: — И двамата се нуждаем от сън. Утре ни чака много работа. — Очите им се срещнаха за миг. — Лека нощ, Пулър.