Дэвид Балдаччи - Бягството

Флетчър скръсти ръце пред гърдите си и потъна в размисъл.

— Указанията дойдоха отгоре.

— От колко високо?

— Доста над мен. Честно казано, тази нагласа се появи извън военната прокуратура. Дори извън ВВС.

— Как е възможно това? — учуди се Пулър. — Робърт служеше именно във ВВС, които би трябвало да имат юрисдикция над него и цялото дело.

— Тук сте абсолютно прав. Но ако трябва да бъда откровен, това се случи, защото баща му е легендарен генерал от СВ. Явно Министерството на отбраната е решило, че не бива синът на такъв герой да бъде осъден на смърт.

Пулър се облегна назад. Това изобщо не му беше хрумвало.

— Разбира се, той е и ваш баща — погледна го изпитателно Флетчър.

— Направихте връзката заради фамилните ни имена, така ли?

— Не, знаех го предварително. Когато повдигаш сериозни обвинения срещу някого, трябва да проучиш и семейството му. Знам всичко за вас. И съм страшно учуден, че са ви възложили да разследвате бягството на брат си.

— Не сте единственият — каза Пулър. — Значи мислите, че всичко е заради баща ни?

— И заради писмото, което беше написал.

Пулър сякаш блокира. Нокс го погледна, оцени състоянието му и побърза да се намеси:

— Какво писмо?

— От генерал Пулър, който молеше синът му да не бъде обвинен в шпионаж. Беше доста трогателно.

— Кога беше внесено то?

— В самото начало на процеса. Съдията прие моето искане, а защитата, естествено, не възрази.

— Но го нямаше в материалите по делото — обади се Пулър, най-после успял да си възвърне своето дар слово.

— Не съм изненадан. Технически погледнато, то не беше част от официалните документи.

— Спомняте ли си какво още пишеше? — попита Пулър.

— Всъщност направих копие. Ако ми дадете имейла си, ще го сканирам и ще ви го изпратя.

— Ще ви бъда много благодарен — отвърна Пулър и му подаде визитката си.

— Какво друго мога да направя за вас?

— Ако възникне нещо, ще ви се обадим.

Тръгнаха си, оставяйки Флетчър в мрачно настроение.

— Не си знаел за писмото на баща си, нали? — попита по пътя Нокс.

— По това време той вече беше във военната болница. Не допусках, че е в състояние да изпише дори собственото си име.

— Явно е намерил сили да помогне на сина си, чийто живот е бил под заплаха.

— Аз пък мислех, че изобщо не му пука какво ще се случи с Боби.

— Може би не е искал да разкрива чувствата си пред теб. Някои мъже имат подобни проблеми.

— Доколкото знам, баща ми никога не е имал чувства — каза хапливо Пулър.

Следващата им спирка беше Шарлът, Северна Каролина. Стигнаха за четири часа, защото Пулър караше с висока скорост почти през цялото време. Той обичаше да шофира, тъй като това му позволяваше да мисли. А в момента имаше куп неща, заслужаващи обмисляне — най-вече писмото, което баща му беше написал в опит да спаси първородния си син от смъртно наказание.

— Нямам дори един цент кеш, но съм готова да заложа сериозни пари, за да разбера какво има в главата ти.

Той се извърна към нея и видя, че го гледа разтревожено.

— Мислех си за баща ми.

— И защо е написал писмото?

— Струва ми се невъзможно.

— Помня думите ти отпреди малко, но съм убедена, че баща ти все пак има чувства — рече тя.

— При едно от посещенията ми в болницата се разкрещя. Дори не мога да повторя клетвите и ругатните, с които обсипа брат ми.

— Но сега, когато вече знаем мотивите на брат ти за отказа му от защита, може би някой ден все пак ще получиш шанс да му обясниш, че Робърт е невинен.

— Бих искал самият Боби да го направи.

— Надявам се, че ще има тази възможност — промълви Нокс и докосна рамото му.

— Ще питам адвоката защо не е развил тази теза — отсече Пулър. — Защо не е имало разследване, като са разбрали, че Боби е бил заплашен?

— Според Шайрин Кърк единствените доказателства са били показанията на брат ти. Той обаче не е позволил на адвоката си да ги използва, за да предпази теб и баща ви.

— И е допуснал един невинен човек да влезе в затвора?

— Адвокатът е изградил защитата си върху това, с което е разполагал. А Робърт е бил изпратен в затвора от съдебния състав.

— Знаеш, че нещата не са толкова прости — поклати глава Пулър.

— Знам само, че ни трябват повече доказателства от тези, които имаме в момента.

— Макри е била подкупена, а Сюзан Ренълдс и Найлс Робинсън лъжат.

— Наистина е така. Но дали можем да убедим другите? Включително и с финансовите доказателства, които събрахме? И нещо по-важно — ще успеем ли да ги свържем с делото срещу брат ти? Защото хората вече знаят, че той е избягал от затвора, оставяйки след себе си труп. Повечето от тях изобщо не си задават въпроса дали този човек е трябвало да бъде там или не. За тях е важно, че брат ти е убиец. Каквато и да е истината, тя със сигурност е сложна, а нашето удавено от информация общество не обича сложните казуси. Защото обратното би означавало, че трябва да се концентрира за повече от пет секунди, което е непосилно за много хора.