Дэвид Балдаччи - Бягството

Стори му се, че го гледа с жаден поглед. Вероятно и той я гледаше така.

Тя влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Пулър остана още няколко секунди на мястото си, опитвайки се да осмисли това, което току-що се беше случило.

Прибра се в стаята си, съблече се и легна. Вътрешният му часовник беше сериозно повреден. Сърцето му продължаваше да бие ускорено. Нокс безспорно бе сложна личност. В един момент абсолютен професионалист, но в следващия изпращаше странни сигнали. Това вероятно се дължеше на факта, че като шпионин често й се беше налагало да използва всичките си предимства, включително сексапила си. Тя беше много, много… привлекателна. Вдиша дълбоко и се запита дали един студен душ няма да му помогне.

Телефонът му иззвъня. Той изруга под нос и посегна към него. Винаги го поглеждаше, включително и когато нямаше намерение да отговори. Може би беше Нокс, която…

Беше есемес. Той го отвори.

После рязко седна. Не беше от Нокс, но се отнасяше за нея.

Номерът на изпращача беше непознат.

Той го набра. Веднъж, после втори път. Никой не отговори.

Отново отвори есемеса. Беше кратък и ясен.

Не се доверявай на Вероника Нокс, Пулър! Тя не е такава, каквато изглежда.

Найлс Робинсън излезе по-рано от работа, за да отиде на футболния мач на дванайсетгодишния си син. За последните две години момчето се беше превърнало в здрав и силен спортист, който с лекота понасяше тежките физически натоварвания. Робинсън никога не забравяше, че това се дължи на истинско чудо.

Край терена се бяха събрали групичка родители. Денят беше топъл и момчетата вече се потяха от загрявката. Синът му играеше централен полузащитник — вероятно защото тичаше по-бързо от съотборниците си и беше много издръжлив.

Момчето профуча покрай него, подгонило топката, и Робинсън невярващо поклати глава. Минута по-късно топката се оказа в мрежата. Отборът му поведе и нямаше никакво намерение да изпуска предимството си. След края на мача Робинсън поздрави сина си и пое обратно към работното си място. Момчето щеше да се прибере у дома с колата на приятел.

На паркинга към него се приближи висок мъж с качулка на главата. Робинсън го забеляза едва когато се изправи пред него.

— Какво желаете? — попита той.

Преди мъжът да отговори, от паркираните наблизо коли изскочиха четирима мъже, които светкавично ги обградиха. Непознатият беше повален на земята, а ръцете му бяха извити назад и оковани в белезници.

Робинсън се втренчи в него и каза:

— Това не е Робърт.

Мъжът с качулката беше по-млад, с изцапано лице.

— Не ме докосвайте! — изкрещя той. — Нищо не съм направил! Махнете тези белезници!

Един от мъжете го притисна в страничната врата на вана на Робинсън и изкрещя:

— Защо се приближи към този човек?

— Това престъпление ли е?

— Може и да бъде.

— Платиха ми.

— Кой ти плати? Къде е?

— Най-обикновен човек. Даде ми двайсетачка, за да се появя тук след края на мача.

— Как изглеждаше?

— Беше висок колкото мен, но не видях лицето му.

— Защо е избрал точно теб?

— Откъде да знам, по дяволите?

— Често ли се навърташ наоколо?

— Да. Обикалям кошчетата за смет. Хлапетата имат навик да изхвърлят почти пълни бутилки, а майките правят същото със сандвичите, които носят. Истински рог на изобилието, човече.

— Бездомник ли си?

— Не бе, току-що кацнах с частния си самолет, за да се поровя в боклуците.

— Кога дойде при теб онзи човек?

— Преди около час.

— Къде?

— В другия край на парка, при баскетболните кортове.

Мъжът го пусна и се обърна към Робинсън.

— Извъртя ни номер с тоя идиот!

— Нали ви казах, че е умен.

Мъжът се обърна към колегите си.

— Приберете го и вижте какво още можете да изтръгнете от него.

Качиха бездомника в джип, който потегли бързо.

Мъжът погледна Робинсън и каза:

— Ако осъществи контакт с теб, веднага ни се обаждаш, ясно?

Робинсън кимна, качи се в колата си и побърза да изчезне. Едва когато се погледна в огледалото, забеляза, че се поти. По пътя реши, че няма смисъл да се връща на работа, и се прибра у дома. Извини се с имейл на началника си, излезе на верандата и се замисли. В главата му се въртяха апокалиптични сценарии.

Личният му джиесем издаде тихо пиукане. Той с изненада установи, че го е очаквал.

Погледна дисплея.

Извинявай за представлението в парка, но трябваше да разкарам доберманите.

Секунда по-късно се появи ново съобщение.