Дэвид Балдаччи - Бягството

Дълго време останаха неподвижни, вперили очи един в друг.

— Наричат ме Вероника Нокс. А сега и аз ще те попитам нещо: какво се промени от няколко часа насам? Защото през нощта нещата между нас изглеждаха доста по-добре. Но сега изведнъж стана студен и затворен. Имам чувството, че не съм в Северна Каролина, а в Аляска.

— Според мен проявяваш мнителност.

— Не. Искам истината.

— Никога не съм те лъгал — каза той. — И не възнамерявам да го правя.

— Знам, знам. Мислиш, че само аз лъжа, и вероятно имаш право. Но досега ти дадох достатъчно доказателства за почтеността си. Затова пак ще те попитам: какво се промени?

— Харесва ми начинът, по който излагаш доводите си. Може би трябва да напишеш роман.

— А може би ти трябва да ми кажеш какво става.

Пулър понечи да отвърне, но нещо го спря. Имаше опасност да прекали. Вътрешната борба приключи, той стана и погледна часовника си.

— Време е за срещата ни с Тод Ландри.

Той тръгна към изхода, а Нокс остана на мястото си.

— Жените би трябвало да са загадъчни, не мъжете! — промърмори под носа си тя, после грабна якето си и го последва.

Срещата с Тод Ландри, някогашния адвокат на Робърт, беше насрочена за осем сутринта в кантората му в центъра на Шарлът, която беше съвсем близо до „Риц“.

Посрещна ги една секретарка, която ги поведе към малка заседателна зала в дъното на просторен офис. Докато краката му потъваха в дебелия килим, Пулър оцени по достойнство светлата ламперия и хубавите картини по стените. Зад бюрата се трудеха усърдни като пчели юристи, решаващи различни проблеми от правно естество.

Ландри ги посрещна на вратата на заседателната зала. Беше среден на ръст, слаб и строен, с посивяла коса около плешивината на темето. Носеше тъмен двуреден костюм и копринена вратовръзка върху светлосиня пепитена риза. Пулър не пропусна да отбележи златните ръкавели, които проблясваха под ръкавите на сакото. Това беше човек, който добре се грижеше за външния си вид.

И който беше успял да съхрани военната си стойка, здравото ръкостискане и делово поведение.

— Моля, седнете — покани ги той. — Сигурен съм, че искате да преминем директно на въпроса. Кафе, вода?

— Не, благодаря — отвърна Пулър, а Нокс само поклати глава.

Настаниха се около масата. Ландри разкопча сакото си и зачака.

— Предполагам, че знаете защо сме тук — започна Пулър.

— Робърт Пулър. Не мога да повярвам, че се е измъкнал от ФВЗ. Бях твърдо убеден, че е невинен. Нещо, което не бих казал за повечето си клиенти. Но май ще се окаже, че съм сбъркал.

— Може би не сте. Открихме достатъчно факти, които сочат, че са осъдили невинен човек.

— Защо тогава е избягал?

— Не можем да навлизаме в тази тема, но все пак ще кажа, че съществуват доста смекчаващи вината обстоятелства.

— Добре, ясно. Аз вече не съм под пагон и няма как да изисквам информация. Но вие безспорно имате някакви въпроси, нали?

— Вече се срещнахме с Дъг Флетчър — обади се Нокс.

— Добър човек, добър юрист — каза Ландри. — В момента е преподавател в Юридическия факултет в Шарлътсвил.

— Точно така — потвърди Пулър. — Разбрахме, че сте разговаряли с Шайрин Кърк.

— Никак не обичах да се изправям срещу нея — усмихна се Ландри. — Безброй пъти ми е сритвала задника. Надявам се, че никога няма да се премести в Шарлът и да се занимава с частна практика.

— Ценим откровеността, която сте проявили при разговора с нея.

— Вижте, това беше доста странен случай — каза Ландри. — Малко неща изглеждаха смислени. Наясно съм, че имаше доказателства за хазарт, но въпреки това отказвах да ги приема. Такива неща се фалшифицират сравнително лесно. Ако Робърт не беше проявил самоувереност относно хакването на личния му компютър, присъдата евентуално можеше да бъде съвсем друга. Подчертавам — евентуално, но със сигурност бихме имали повече аргументи за защита.

— Научихме, че е имало писмо от бащата на Робърт — каза Нокс, пренебрегвайки косия поглед на Пулър.

— Който е и ваш баща — добави Ландри, обръщайки се към Пулър. — Добре знам кой сте вие.

— Да, така е.

— Брат ви твърдеше, че сте най-добрият следовател в системата на Министерството на отбраната. И беше много горд с вас.

— И аз с него.

Ландри кимна.

— Писмото имаше голяма тежест. Убеден съм, че то беше единствената причина обвинението срещу него да бъде променено от шпионаж в държавна измяна. А това означаваше доживотна присъда вместо смъртна.