Дэвид Балдаччи - Бягството

— Брат ми беше ли запознат с него? — попита Пулър.

— Не — отвърна след кратко колебание адвокатът.

— Защо?

— Защото неговият… вашият баща не желаеше това. Такива бяха условията, при които съдията имаше право да разгледа писмото и да вземе решение за промяна на обвинението.

— Значи баща ми не е искал брат ми да знае за неговата намеса?

— Именно. Разбира се, това ми се стори доста необичайно, но тогава бях под пагон, господин Пулър. Изпълнявах заповеди. Също като Дъг Флетчър.

Пулър се облегна назад, обмисляйки чутото.

— Робърт споменаваше ли за заплахи срещу семейството му? — попита Нокс.

Ландри спря очи върху лицето на Пулър.

— Какво знаете за това?

— По онова време бях на мисия в чужбина. В бойна зона. Прибрах се в Щатите едва след като брат ми вече беше осъден и изпратен в затвора.

— Той ми разказваше много за вас. Не във връзка с делото, а изобщо. Страхуваше се, че може да си помислите нещо лошо за него. И твърдеше, че е невинен. През цялото време. Опасяваше се единствено от факта, че ще хвърли петно върху безупречната репутация на семейството си.

— Аз редовно ходех да го виждам — рече Пулър.

— Което със сигурност е било важно за него.

— Но той не сподели ли с вас нещо по-конкретно за въпросните заплахи?

— Каза, че е намерил някакво писмо под възглавницата си в килията в ареста.

— Което е било сложено там от служител на затвора.

— На пръв поглед това изглежда очевидно. Той ми го показа. Беше написано с печатни букви, всеки би могъл да го направи. По тази причина представянето му като доказателство би било доста съмнително. Обвинението вероятно щеше да обяви, че то е дело на самия Робърт. Но аз така и не получих шанс да опитам, защото брат ви не ми позволи. Този факт ме убеди, че писмото е истинско. Някой заплашваше семейството му, за да повлияе на защитата му пред съда. И той отказа да даде показания. На практика ми върза ръцете до края на процеса. Осъдителната присъда се оказа предрешен въпрос.

— Разбирам — каза Пулър.

— Любопитното е това, което се случи вчера във Вашингтон — добави Ландри.

Двамата го погледнаха изненадано.

— Какво се е случило във Вашингтон? — обади се Нокс.

— О, съжалявам. Мислех, че вече знаете. Снощи ми се обади един стар колега и приятел от времето, когато работех там. Беше се натъкнал на материал в пресата.

— За какво говорите? — попита Пулър.

— Вие познавате Найлс Робинсън, нали?

— Колега на брат ми е, дал е показания по време на делото. Съвсем наскоро разговаряхме с него.

— Значи добре сте направили.

— Защо? — попита Нокс.

— Защото вече не бихте могли. Снощи е бил застрелян на Юниън Стейшън.

Пулър и Нокс се спогледаха.

— Найлс Робинсън? — попита Пулър. — Сигурен ли сте, че става въпрос за човека, който е свързан с делото срещу брат ми?

— Абсолютно. Към статията е поместена и негова снимка. Познах го веднага. Добре си го спомням. Тогава го подложих на дълъг кръстосан разпит, който, за съжаление, не даде резултат. Ако това има някакво значение, човекът изглеждаше доста притеснен, че дава показания срещу Робърт.

— Сигурен съм, че е било така — отвърна Пулър.

— Заловили ли са убиеца? — попита Нокс.

— По-скоро не, ако съдим по това, което пише в материала. Приятелят ми твърди, че Робинсън се е намирал край телефонните кабини на Юниън Стейшън. Доста странно. Кой в днешно време ползва монетен автомат? Изненадан съм, че все още ги има.

— Дали е бил там с намерението да пътува? — попита Пулър, предизвиквайки любопитния поглед на Нокс.

— Не знам — поклати глава Ландри. — Може би, ако са намерили билет в джобовете му.

— Имате ли какво още да добавите? — попита Нокс.

— Само едно: искам да подчертая, че през цялото време твърдо вярвах в невинността на Робърт. За съжаление, моето убеждение беше минирано от доказателствата — направените от Робинсън снимки в комплект с устните му показания, компютърните файлове със залаганията и дълговете му, проследяването на личните му финанси. Като капак на всичко дойдоха онзи диск и показанията на втория свидетел, забравих й името.

— Сюзан Ренълдс.

— Точно така. Тя беше като скала на свидетелския стол. Но за разлика от Робинсън, хм…

— Не изглеждаше разстроена от факта, че изпраща брат ми в затвора до края на дните му?

— Именно — насочи показалец в гърдите му Ландри. — Изглеждаше доволна, че го прави. — Той замълча и поклати глава. — Много неприятна жена. Безскрупулна. Аз, разбира се, я проучих с надеждата да открия някакви аргументи срещу нея. За съжаление обаче, не намерих нищо.