Дэвид Балдаччи - Бягството

— Е, може пък ние да имаме по-голям късмет — рече Пулър, стана и протегна ръка. — Благодаря за времето, което ни отделихте.

— По-скоро аз трябва да ви благодаря — отвърна Ландри. — Искрено се надявам, че истината ще излезе наяве. И ако брат ви се окаже невинен, той не бива да прекарва дори една минута повече в затвора.

Докато се сбогуваха, Нокс поглеждаше Пулър с нескрита тревога.

Няколко минути по-късно вече крачеха по обратния път към хотела.

— Робинсън е мъртъв! — каза Нокс. — Толкова неочаквано!

— Може би не.

— Какво искаш да кажеш?

— Защо се е озовал край телефонните кабини на гарата?

— Може би защото е говорил с някого, с когото не е искал да бъде видян, или са избягвали да използват джиесемите си — отговори след кратък размисъл Нокс.

— Въпросът е с кого е говорил, преди да го разстрелят.

— Кой знае — сви рамене тя.

— Възможностите едва ли са толкова много. Би могъл да контактува и по друг начин с хората, които са платили лечението на сина му. От друга страна, монетният автомат е перфектният начин за комуникация с човек, който не може да си позволи нито среща очи в очи, нито проследяване на разговора.

— Чакай малко. Нима…

— От другата страна на линията е бил брат ми — каза Пулър.

— Но защо му е трябвало да говори с Робинсън?

— Чу Ландри. Робинсън се е чувствал виновен. Убеден съм, че брат ми е забелязал това още по време на показанията му. И може би е решил, че е дошло времето този човек да разкрие истината, дори и само за да прогони чувството си на вина.

— Мислиш ли, че е разкрил мотивите на Робинсън?

— Болното дете? Може би. Аз видях снимката му. Вероятно брат ми я е виждал, защото съм сигурен, че е била сложена още в кабинета му в Канзас Сити. Робърт не пропуска нищо. Вижда всичко, помни всичко. А сега трябва да разберем каквото можем за смъртта на Робинсън.

— Кой го е убил според теб? Може би брат ти, защото Робинсън е отказал да му сътрудничи?

— Брат ми никога не би избрал Юниън Стейшън. Там има твърде много хора. А и той не е хладнокръвен убиец. Би могъл да убие някого при самозащита, какъвто е бил случаят във ФВЗ, но не и от разстояние. Според мен Робинсън е бил проследен и ликвидиран в момента, в който преследвачът му е осъзнал какво се случва.

— А брат ти?

— Не мога да знам какво му е казал Робинсън. Може би нещо, което е насочило вниманието му в друга посока.

— Мислиш ли, че ще посети Сюзан Ренълдс?

— Може би, ако вече не го е направил.

— Не би ли трябвало да чуем за подобно посещение?

— Не е задължително. Ако някой друг плаща на Ренълдс, тя едва ли ще изгаря от желание да сподели това със своите работодатели и да привлича внимание. Но може би се е обадила на Робинсън да го предупреди.

Телефонът на Пулър иззвъня. Той погледна дисплея и изражението му се промени.

— Лоши новини? — попита Нокс, която го наблюдаваше внимателно.

— Дъг Флетчър удържа на думата си.

— Какво?

— Току-що получих от него писмото на баща ми.

— Виж какво — рече Нокс и докосна ръката му, — качи се, събери си багажа и прочети писмото. Не бързай, използвай толкова време, колкото ти е необходимо. Аз ще освободя стаята и ще те чакам във фоайето.

— Оценявам това — погледна я Пулър, поколеба се за миг, после добави: — Моля те да ме извиниш за гадното поведение тази сутрин.

— Забрави — усмихна се тя. — Самата аз не съм по ранното ставане. И понякога също мога да бъда гадна.

— Спомена, че не си близка с баща си, но не го ли виждаш понякога?

— Той умря.

— Извинявай, не знаех.

— Пиеше прекалено много. Постепенно се затвори в себе си и изпадна в депресия. Сам сложи край на живота си с куршум, без дори да остави предсмъртно писмо.

— Мамка му, това трябва да е било трудно за теб!

— Не чак толкова. Когато се случи това, вече бяхме напълно отчуждени.

— Но все пак е бил твой баща!

— Отдавна не беше такъв в моите очи. Титлата „баща“ не се дава даром — само защото един сперматозоид е оплодил определена яйцеклетка. Тя трябва да се заслужи, но той избра да не го прави и си понесе последствията. Изборът не беше мой, а негов.

— Възхищавам се на… аналитичността, която демонстрираш.

— Тя дойде след десет години сълзи. А когато емоциите изчезнат, ти остават само анализите. — Въпреки категоричния тон, с които бяха изречени тези думи, Нокс се обърна и се загледа встрани. Няколко секунди по-късно каза: — Хайде, върви да си свършиш работата. Аз ще отскоча до съседната аптека и ще се срещнем във фоайето.