Дэвид Балдаччи - Бягството

— Тоест не знаеш за какво са го осъдили?

— Защо питаш? — каза рязко той. — Ти знаеш ли?

— Можем да се опитаме да открием. Ти и аз.

Пулър продължаваше да шофира, като гледаше право пред себе си.

— Или не искаш да знаеш дали брат ти е виновен?

— Нали го осъдиха?

— Нима не си имал случаи да осъдят невинен човек?

— Не чак толкова много.

— И един стига.

— Но ако делото на брат ми продължава да е засекретено?

— Ти си следовател. Би трябвало да знаеш къде да ровиш и как да ровиш. След като аз ще поема риска да проуча какво е станало с изчезналите трансформатори, значи и ти можеш да направиш същото за делото на брат ти.

Това бяха последните й думи, преди да се насочат към набиращата мощ буря.

Робърт се събуди към обед и бавно се огледа.

Беше сънувал, че бяга от затвора. Вероятно по тази причина очакваше, че като отвори очи, отново ще види килията си.

Но аз наистина избягах. И съм свободен, поне засега.

Няколко минути по-късно влезе под душа, като внимаваше да държи водата и сапуна далече от промененото си лице. След това облече другия комплект дрехи. Ако успееше да запази свободата си, съвсем скоро щеше да му се наложи да пазарува. Погледна се в огледалото, но бегло — колкото да се увери, че продължава да не прилича на себе си. В момента му беше нужно само да избягва поводи за арест, защото нямаше как да промени пръстовите си отпечатъци, ДНК-то си или ретините си. Червата му отново къркореха и това го принуди да отиде с колата до близката денонощна закусвалня. Поръча си бъркани яйца, бекон и маслени хлебчета, а след това придърпа местния вестник, забравен от предишен клиент. В него се натъкна на една новина, която, странно защо, не беше поместена на първа страница.

Генерал от ВВС намерен мъртъв в мотелската си стая в Левънуърт, Канзас.

Зачете се. Тимъти Дофри, четирийсет и три годишен бригаден генерал от ВВС, беше пристигнал в района по служба. Не беше ангажирал стая във въпросния мотел, никой не беше наясно защо се е озовал там, причините за смъртта му не бяха известни, заподозрени нямаше. В края на информацията беше поместен горещ телефон за всеки, който знае нещо по случая.

Робърт напрегна паметта си. Дофри. Тимъти Дофри. Името не му говореше нищо, но във ВВС все пак служеха много хора. Този Дофри би могъл да няма нищо общо с неговата ситуация и обратното — да се окаже пряко свързан с нея.

Приключи със закуската и взе вестника със себе си в мотела. Влезе в интернет и изписа името на мъртвия генерал в Гугъл. Резултатите се оказаха многобройни, включваха и отделна статия за него в Уикипедия.

Да, генерал Дофри беше служил в кибер разузнаването на американската армия, което бе част от СТРАТКОМ. Направи му впечатление, че е бил назначен там само преди четири месеца, когато самият той вече беше в затвора.

Перфектна кариера. Имаше дори видео в Ютюб, в което Дофри говореше по някакви военни въпроси в предаване, гледано единствено от хора в униформа, при това не от всички, а само от онези, които нямат какво друго да правят.

На записа той изглеждаше интелигентен и прям. Нормално беше да е интелигентен, тъй като в СТРАТКОМ със сигурност не назначаваха глупаци. Но изобщо не беше прям, понеже в СТРАТКОМ не назначаваха такива. Робърт остана с впечатлението, че Дофри научи повече неща за интервюиращия, отколкото той за него или за СТРАТКОМ.

Но сега генералът беше мъртъв, а разследващите не разполагаха с улики. Убит в Левънуърт, докато изпълнявал служебните си задължения. Но какви можеха да бъдат тези задължения? Щабквартирата на кибер разузнаването на САЩ се намираше във Форт Мийд, Мериленд. Най-близката военновъздушна база до Левънуърт бе „Макконъл“ в Уичита. А ако генералът наистина бе вършил работа за СТРАТКОМ в тази част на страната, той би трябвало да се насочи към базата на ВВС в Офът, Небраска. Сателитният офис на Робърт в Канзас беше закрит, а след това присъединен към частично реновираната база „Офът“.

Тогава защо Дофри се бе появил в Левънуърт? Отговорът на този въпрос изплува в главата му колкото бързо, толкова и лесно.

Защото аз избягах от там.

Гледайки лицето на мъртвеца от видеото в Ютюб, Робърт закима. Връзката беше самият той. Нямаше кой друг да е.

Отново погледна вестникарския материал. Мотелът, в който бяха открили трупа, се намираше сравнително близо. Проучванията му, свързани със самоличността на мъртвеца от затвора, все още не даваха резултат. Вече започваше да се пита дали да не напусне Канзас и да се прехвърли на място, където шансовете му за успех щяха да са по-големи. Но имаше достатъчно време за една малка екскурзия. В някои отношения разполагаше с всичкото време на света.