Дэвид Балдаччи - Бягството

— Отлично дедуктивно мислене, Пулър — изгледа го с уважение тя. — Аз никога не бих се сетила да направя преброяване на влизащите и излизащите войници.

— Това едва ли е било лесно в мрака — замислено каза Пулър. — Не забравяй, че осветлението в затвора е било прекъснато. Брат ми е трябвало да убие един здрав и добре въоръжен мъж, без никой да забележи, после да свали цялата му униформа и да я облече — пак на тъмно. В тази теория има много пробойни.

— Шумът е бил достатъчно силен, за да успее — каза Нокс. — Мъртвецът със сигурност е имал фенерче. Ако вратата на килията е била затворена или пък колегите му са го видели да я проверява, едва ли някой би се отбил при него. Според мен ти вече знаеш как са се развили нещата.

Пулър не отговори и Нокс бавно се отпусна.

— Виж какво, наясно съм колко ти е трудно — тихо каза тя.

— Защото ми е брат, нали?

— Разбира се.

— Грешиш. В момента той не ми е брат, а само избягал затворник, който може да има, а може и да няма пръст в убийството на все още неидентифицирания човек.

— Ти току-що отговори на един много важен въпрос — погледна го Нокс. — Как е избягал.

— Да. Но възникнаха още десетина не по-малко важни въпроси.

Пулър шофираше, а Нокс гледаше мрачно навън.

— Как отгатна начина на счупването? — извърна се към него тя. — Дори показа на патолога как се прави.

— Това е техника, която усвояват рейнджърите и морските пехотинци. Използва се за бързо убиване. Едната ръка обхваща темето, а другата ляга в основата на врата. След това използваш тежестта на тялото си за завъртане в противоположни посоки и вратът се прекършва. Чисто, бързо и тихо.

— Но във ВВС не преподават подобни техники, нали?

— Не знам какво преподават във ВВС извън инструкциите да не се скача от един перфектно функциониращ самолет. Всичко останало е прехвърлено на нас, жалките пехотинци, които влачат не само пушки, но и четирийсеткилограмови раници.

— Добре, ясно. А случайно да си запознал брат си с въпросната техника?

Сега дойде ред на Пулър да се втренчи в нея.

— Ти какво, разпитваш ли ме? — изръмжа той.

— Не. Зададох ти един съвсем прост въпрос.

— Не помня. Това е моят прост отговор.

Нокс отново извърна очи към страничното стъкло.

— Май ще има буря — отбеляза тя.

— Която може би ще бъде последвана от ново спиране на тока и още едно бягство на затворник — горчиво добави Пулър.

— Не си прави майтап с тези неща — остро рече тя.

— Трябва да идентифицираме трупа.

— Знам.

— Изобщо не искам да чакам отговор от лабораторията в Доувър. Те най-вероятно няма да открият нищо, особено ако не е бил американец.

— Патологът не е намерил нищо в системата за пръстови отпечатъци и лицево разпознаване, а това означава, че може би мъртвецът не е военен — добави Нокс.

— Поне не наш военен — поправи я Пулър. — И това повдига един друг въпрос.

— Какъв?

— Четири взвода.

— Точно така. Но нали вече допуснахме, че брат ти е заел неговото място, след като го е убил? — Тя млъкна и зачака реакцията на Пулър.

— Въпросът е как мъртвецът е проникнал във Форт Левънуърт — промърмори Пулър, без да й обръща внимание. — И как е успял да се присъедини към ротата, изпратена да въдвори ред в затвора?

— Успял е благодарение на тъмнината и хаоса. Особено ако е бил облечен в щурмова униформа. Едва ли някой би му обърнал толкова внимание, че да му поиска документите.

— Но това означава, че всичко е било планирано, Нокс. Взривяването на трансформаторите, повредата на газовия генератор, имитацията на стрелба и експлозия. В това отношение военният устав е категоричен — искаш подкрепления. Авторите на схемата са знаели как ще реагира армията и са имали готов човек в Левънуърт, който е чакал подходящия момент да се включи.

— Но защо, Пулър? Каква е била целта му?

— Може би да помогне за бягството на брат ми?

— Но в крайна сметка е намерил смъртта си.

— Може би е имало промяна в плана. Може би го е убил друг, а не брат ми.

— Но как е възнамерявал да измъкне брат ти? Няма доказателства, че е имал втора щурмова униформа върху себе си. Брат ти почти сигурно е използвал неговата. На практика това е бил единственият начин да се измъкне. Тоест този човек е трябвало да умре. На ръст са били почти еднакви. — Очите й се спряха върху лицето на Пулър. — Брат ти е висок към метър и деветдесет, нали? И тежък около деветдесет килограма?

— Горе-долу толкова.

— Непознатият също.