Дэвид Балдаччи - Бягството

Защото още съм жив, каза си той.

Лампите светнаха ослепително ярко. Пулър и Нокс примигнаха, за да се адаптират и зачакаха вратата на фризера да се отвори.

Военният патолог беше около петдесет, с посивяла коса, стегната фигура и яки мускулести ръце. Гледаше малко намръщено, тъй като обаждането на Пулър го беше вдигнало от леглото. Но вече беше тук, напълно облечен и готов.

Стиснал клипборд в едната си ръка, той отметна чаршафа от тялото на висок мъж на трийсет и няколко години, с късо подстригана коса, мускулесто тяло и абсолютно гладко лице. Пулър забеляза Т-образния разрез на гърдите му, който бе зашит след аутопсията.

— Причина за смъртта? — попита той.

— Счупен врат, казано на нормален език — отвърна патологът и посочи с пръст към тила на мъртвеца.

— Как е станало?

— Насилствено.

— Тоест не е паднал случайно, нали?

— Не. Тук не става въпрос за компресионна фрактура, за смачкване на прешлените, което се случва при падане. Нито пък за счупване, което се получава при обесване, когато прешлените се разделят вертикално. В случая вратът е прекършен хоризонтално.

Последната забележка моментално повиши интереса на Пулър.

— Хоризонтално? Ей така? — Вдигна ръце, все едно че беше сграбчил нечия глава, и натисна с едната надясно, а с другата наляво.

— Горе-долу.

— Други наранявания?

— Не открих такива, въпреки че го прегледах крайно внимателно.

Пулър се наведе над тялото и се зае да го изследва. В един момент спря и се взря в ръцете, малко под лактите.

— Какво е това според вас?

Патологът погледна мястото, което сочеше Пулър. По кожата личаха три тънки вдлъбнати линии, абсолютно еднакви, разположени на равно разстояние една от друга.

— И аз ги видях — каза човекът. — Биха могли да са причинени от някакво облекло. Дори допускам, че са от някакви връзки, но не мога да бъда сигурен. В килията нямаше никакви следи в тази посока.

— С какви дрехи беше облечен?

— Джинси, риза с дълъг ръкав и мокасини.

— Проникнал е в строго охраняван затвор, облечен по този начин?! — учуди се Нокс. — Шегувате ли се?

— Моята работа е да прегледам тялото, да докладвам за причините, довели до смъртта, и да се опитам да определя точния час на нейното настъпване — каза патологът и потисна прозявката си. — А ролята на Шерлок Холмс е запазена за вас.

— Час на смъртта?

— Извикаха ме веднага след като бяха открили трупа. Беше мъртъв най-малко от два часа.

— Вече успяхте ли да го идентифицирате?

— Пръстовите отпечатъци и лицевото разпознаване в базата данни не доведоха до нищо. Освен това взех зъбни отпечатъци и ДНК проба. Те всеки момент ще бъдат изпратени в армейската лаборатория в Доувър.

— Не можете ли да направите спешна заявка? Иначе нещата могат да се проточат със седмици. Дори при спешна заявка резултатите се бавят между един и четири дни.

— Мога, разбира се. Но напоследък лабораторията е доста претрупана.

— Едва ли е толкова зле, колкото в Афганистан или Ирак — обади се Нокс.

— И слава богу — каза докторът.

— Може ли да погледна и гърба? — попита Пулър.

Той помогна на патолога да обърнат тялото и започна огледа по същия начин — от горе на долу, бавно и внимателно. В един момент отново се приведе ниско, но този път над прасците. Следите бяха почти незабележими, но абсолютно същите. Пак три на брой, на равно разстояние една от друга.

— Видяхте ли това?

Патологът се наведе и включи фенерчето си, комбинирано с лупа.

— Реших, че това е следа от ластика на чорапите — каза той и посочи едва забележимата линия. — Но другите две съм ги пропуснал, защото краката му са доста окосмени. Вие явно имате отлично зрение.

— Видях ги, защото ги търсех — изправи гръб Пулър. — Просто не бях забравил вдлъбнатините по ръцете.

Той помогна на доктора да върнат тялото в първоначалното му положение.

— Какво искаш да кажеш? — попита Нокс.

Пулър не отговори, заковал поглед в лицето на патолога.

— Нали ще ни уведомите, когато разберете самоличността на този мъж? Прилича на военен, но може и да не е. Особено ако не фигурира в обичайните бази данни.

Патологът кимна.

Пулър се наведе и още веднъж разгледа лицето на мъртвеца.

— Прилича на източноевропеец по линията на брадичката, носа, скулите и челото. — Вдигна едната ръка. — Мазоли, най-вече върху десния показалец.

Нокс също се наведе да разгледа ръката.

— От триене в спусък?

— Може би — каза Пулър. — Може ли да погледна зъбите?