Дэвид Балдаччи - Бягството

Пулър мълча няколко секунди и каза:

— Трябва да знаеш, че дори когато се питах откъде се появи, нито за миг не се усъмних в твоя патриотизъм и огромен кураж.

Нокс бавно придърпа нагоре панталона си, напъха в него блузата си и закопча колана.

— Не мога да повярвам, че го направих — прошепна тя. — Не съм показвала белезите си дори на мъжете, с които съм излизала месеци наред! — После извърна глава към страничното стъкло. — Не искам да си мислиш, че не мога да се справя с работата, Пулър. Напротив, мога. Знам, че тази сфера все още е мъжко царство, но аз съм дяволски добра във всичко, което правя!

— И в това не се съмнявам, Нокс.

— Работата ми е такава, че понякога се налага да мамя — обърна се да го погледне тя. — Но не обичам да мамя хора като теб.

— Добре. Нещо друго, което искаш да ми кажеш? Или можеш да ми кажеш?

— Появата ми тук е свързана с две задачи.

— Първата е да работиш с мен.

— А втората е да те наблюдавам. Много внимателно.

— Защо?

— Не е ли очевидно защо?

— Нима твоите началници наистина подозират, че имам нещо общо с бягството на брат ми?

— Не. Но мислят, че по някое време той може да потърси връзка с теб.

— А защо му е да го прави?

— Защото, имайки предвид състоянието на баща ви, ти си единственият му близък на този свят. А докладите потвърждават тази близост между вас.

— Значи си се надявала, че ще те заведа право при него?

Нокс преметна предпазния колан и щракна закопчалката.

— Никога не съм мислила, че това ще бъде просто и лесно, но ние нямаме право да пренебрегваме подобна възможност. Винаги започваме от очевидното, нали знаеш?

— Брат ми е прекалено умен, за да допусне такава глупава грешка — отвърна той и включи на скорост.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Да видим трупа, който са открили в килията му. Трябваше да го направя още сутринта, но знаеш, че се наложи да се разправям с друг мъртвец.

— Не е ли малко късно?

— Късно е, разбира се. Но ако чакаме още, тялото може да изчезне като трансформаторите.

Известно време пътуваха в мълчание.

— Е, на чисто ли сме?

— Засега да, Нокс.

— Можеш да ме наричаш Вероника.

Той я погледна и каза:

— Нокс ми харесва повече. Отива ти.

— В какъв смисъл? — сбърчи вежди тя.

Той настъпи газта и шевролетът се стрелна напред.

— Напомня ми на Форт Нокс в Кентъки.

Когато отново я погледна, му се стори, че на лицето й има усмивка.

Робърт Пулър съзнаваше, че възможностите са много. Намираше се в поредната мотелска стая, приведен над лаптопа си.

Простите сметки сочеха, че предизвикателството е голямо.

Официално в Америка действаха седемнайсет разузнавателни агенции.

Официално.

Напоследък вниманието на медиите беше фокусирано върху АНС, при това напълно основателно, и върху прословутия Едуард Сноудън. Но АНС беше само една брънка от веригата, известна като Разузнавателната общност.

Работеща с близо хиляда и триста държавни организации и две хиляди частни компании, разположени на десет хиляди различни места в страната, Разузнавателната общност ползваше услугите на почти един милион служители, една трета от които работеха в частни компании с достъп до секретна или свръхсекретна информация.

Така тя заемаше второ място в списъка на националните работодатели, отстъпвайки единствено на веригата „Уолмарт“, която имаше с около 30 процента повече служители от нея.

Съгласно Изпълнителна заповед №12333, основните цели на Общността бяха шест на брой. Всичките запечатани дълбоко в съзнанието на Робърт. В момента обаче вниманието му беше насочено само към една от тях — онази, която предоставяше огромна власт на правителството.

Робърт си я повтори наум: Да извършва и други дейности, свързани с разузнаването, които президентът може да възложи.

В тези думи се съдържаше една неизмерима свобода на действие, ограничавана единствено от размера на амбициите на действащия президент. А когато тя се сблъскаше с някакви законови ограничения, адвокатите на правителството ловко използваха тази заповед за заобикаляне на съдебните тълкувания. В повечето случаи имаха успех, тъй като Конгресът не упражняваше почти никакъв надзор в тази област.

Докато беше в СТРАТКОМ, Робърт не си задаваше въпроса дали това е правилно или не. Пряката му работа имаше несъмнена полза от тази юридическа практика. Сега обаче я виждаше под малко по-различен ъгъл. Всъщност не малко, а много по-различен. АНС беше част от Разузнавателната общност. От юридическа гледна точка АНС, наричана „ухото“ на американското разузнаване, нямаше право да подслушва гражданите на страната без съдебна заповед. Но в днешно време голяма част от информацията, събирана от АНС и другите агенции в Общността, беше дигитална. А глобалните доставчици на тази информация нямаха абсолютно никакви ограничения. Гугъл, Фейсбук, Яху, Туитър и други разполагаха с огромни бази данни по целия свят, благодарение на своите фиброоптични кабели, сървъри и превключватели. На практика достъпът до тях беше неограничен.