Дэвид Балдаччи - Бягството

Агентът на БСР го погледна втренчено още веднъж, после постави ръка на рамото му.

— Ще изчакам да се обадите. Нали нямате намерение да напускате района?

— Засега не, но ситуацията може да се промени.

— Погрижете се преди това да се свържете с мен — каза твърдо той.

Нокс го изчака да се отдалечи и прошепна:

— Съветвам те наистина да проведеш разговора си, защото момчето изглежда доста нетърпеливо.

Той извади телефона от джоба си и излезе навън.

Трийсет минути по-късно Пулър вече седеше срещу Шиндлър и Райнхарт. Мястото на срещата им беше един военен обект в съседство с Форт Левънуърт. Шиндлър изглеждаше изнервен, но Райнхарт успяваше да запази спокойствие.

Пулър докладва лаконично за хода на своето разследване, но умишлено пропусна новината за хората, прибрали изгорелите трансформатори.

— Това е засега — заключи той. — Очаквам да уточните какво още ще искате от мен. Тук е мястото да добавя, че БСР иска имена. Вашите имена.

— Няма да стане, Пулър — поклати глава Райнхарт. — Лично ще се погрижа да оттеглят искането си.

— Добре — каза Пулър, без да изглежда убеден. — Разполагате с фактите. Вашият човек е бил застрелян другаде, а после преместен в стаята ми. Ако това е опит да бъда натопен, бих го окачествил като абсолютно аматьорски, тъй като разполагам с желязно алиби.

— За бога! — възкликна Шиндлър. — Няма ли най-напред да насочим вниманието си към хората, които биха пожелали смъртта на Дофри?

Пулър бе забелязал разкривения възел на вратовръзката му, разрошената му коса и нервното потрепване на пръстите му. Беше разочарован, може би защото очакваше повече твърдост от един член на Съвета за национална сигурност.

— Така да бъде — каза той. — Кога го видяхте за последен път?

Шиндлър и Райнхарт се спогледаха.

— Дофри си тръгна малко след като се разделихме с теб — отговори Райнхарт.

— Значи вчера сутринта, някъде около единайсет? — попита Пулър и погледна часовника си. В момента също наближаваше единайсет, но той изобщо не си беше лягал.

— Точно така — потвърди Райнхарт.

— Каза ли къде отива и какво ще прави? Да е имал някаква среща?

— Не — отвърна Шиндлър. — Кацнахме тук вчера рано сутринта, а след разговора с теб се разделихме.

— Той къде беше отседнал? В Левънуърт?

— Не. В тукашния „Хилтън“, който се намира в центъра. Чух го да казва, че през следващите два дни възнамерява да отиде до военновъздушната база „Макконъл“.

— Онази, която е в непосредствена близост до Уичита? — попита Пулър, изчака кимването на Шиндлър и добави: — Той беше генерал, не пътуваше ли с охрана?

— Ако е имал такава, тя е пътувала отделно — отвърна Шиндлър, а Райнхарт кимна в знак на съгласие. — Ние използвахме транспортен самолет на армията, на борда на който бяха и сътрудниците на генерал Райнхарт. Той отседна в хотела за висши офицери в Левънуърт, където любезно покани и мен.

Пулър си записа сведенията.

— И така, кой би искал смъртта на Дофри? Някакви идеи?

Събеседниците му не отговориха.

— Какво означава мълчанието ви? — притисна ги Пулър. — Че нямате идеи или че не можете да споделите с мен онези, които имате?

— Всеки от неговия ранг рано или късно си създава врагове — каза Райнхарт. — Но не допускам чак такива, които да искат смъртта му.

— Бил е прикрепен към СТРАТКОМ. Може би именно там се крие причината.

— Ще направя проверка — рече Шиндлър.

— В крайна сметка именно СТРАТКОМ беше причината да проявим интерес към случая — добави Райнхарт.

— Бъдете сигурни, че същия интерес ще прояви и БСР.

— Обещах, че ще имам грижата.

— От различни видове войски сте — каза Пулър и затвори бележника си.

— Което не означава, че нямам влияние във ВВС — отвърна Райнхарт. — Освен това председателят на Обединените началник-щабове ми е кум.

— Мисията ти си остава същата, Пулър — обяви Шиндлър. — Да откриеш брат си, дори ако бягството му няма никаква връзка със смъртта на генерал Дофри.

— Може би именно то е причината за нея — отбеляза Пулър.

— А може би брат ти го е убил — добави Шиндлър.

Пулър отиде в друг мотел на километър от предишния. Влезе в стаята си, заключи вратата, подпря я с бюрото, включи телефона си на вибрация и се хвърли в леглото, без дори да се съблича. Спа непробудно шест часа — разбира се, в компанията на Дезо, който мъркаше и доволно ближеше лапите си.

Когато се събуди, беше време за вечеря, а в гласовата поща го чакаше съобщение.