Дэвид Балдаччи - Бягството

Есемесът на Шиндлър пристигна около час след като новината за смъртта на Дофри беше официално потвърдена. Представителят на СНС искаше спешна среща. Пулър помоли за отсрочка, защото разпитът му все още не беше приключил, а и самият той предпочиташе да остане на местопрестъплението. По очевидни причини не участваше в разследването. Временно го бяха зачеркнали като заподозрян, но това можеше да се промени по всяко време. А агентите на БСР бяха категорични, че именно те ще проведат разследването, тъй като Дофри беше служил във ВВС. Това изобщо не отслаби желанието на Пулър да остане и да наблюдава какво става.

Със собствените си очи беше видял, че Дофри е прострелян точно в средата на челото. Оръжието на престъплението липсваше. Нямаше следи от насилствено проникване, но мотелските брави бяха най-обикновени. Кръвта беше малко — както върху леглото, така и по лицето на Дофри. Това беше един многозначителен факт. По това време на годината слънцето залязваше след седем, а трийсет минути по-късно настъпваше пълен мрак.

Самият той се беше появил тук в единайсет и петнайсет. Ако смъртта действително бе настъпила около осем часа, това означаваше, че убийците са имали близо тричасов прозорец, за да ликвидират своята жертва и да я докарат тук. За него този факт не подлежеше на съмнение: Дофри беше убит на друго място и после преместен в мотела.

— Буквално виждам как мозъкът ти пуши — обади се глас до него.

Пулър вдигна глава и спря поглед върху лицето на Нокс, която неусетно се беше приближила.

— Каква вълнуваща вечер — каза тя, наблюдавайки бъркотията в стаята с нескрит интерес.

— Така е, макар че ми дойде в повече.

— Какви са заключенията ти?

— Не е бил убит тук. Застреляли са го другаде, а след това са оставили тялото в стаята ми.

— Липса на кръв, телесни течности и други криминологични улики — каза Нокс.

Пулър кимна.

— Голяма изходна рана на тила, но възглавницата не е повредена от куршума. Малко кръв по калъфката. Това означава, че сърцето е престанало да изпомпва дълго време преди тялото да се озове тук. А и стаята като цяло е чиста.

— БСР отчитат ли този факт? — попита Нокс.

— Да, въпреки че не бяха много словоохотливи, което при тази ситуация е съвсем нормално.

— Моите думи би трябвало да отстранят подозренията срещу теб.

— Да, поне засега. За което ти благодаря.

— Казах истината, нищо повече. Но защо са избрали точно твоята стая?

— Може би за да попречат на разследването ми? Или за да ми изпратят послание, което все още не разбирам? Или да ми направят мръсно? Избери си.

— Вчера разговаряхме с много хора. Всички знаят, че ти водиш разследването. Може би си изнервил някого.

— Може би — сви рамене той. — Въпросът е кого и с какво.

Нокс извърна глава към мъжете, които вдигнаха мъртвия Дофри от леглото, сложиха го в чувал и го изнесоха навън. Пулър отбеляза, че екипът на БСР остана да се съвещава в ъгъла. След изнасянето на трупа в стаята почти не останаха веществени доказателства. Местните ченгета придружиха носилката навън, вероятно защото нямаше какво друго да правят.

Един от агентите на БСР се насочи към Пулър и Нокс.

— Бих искал да науча нещо повече за вашите отношения с генерал Дофри, господин Пулър — рече той.

— Не съм имал отношения с него. Просто ми възложи задача.

— Само той ли?

— Вече ви казах, че имаше и други, но не мога да ви разкрия техните имена.

— Съжалявам, но настоявам да го направите. Ние разследваме убийство, Пулър. Проверихме ви и знаем, че сте от ОКР. Следователно сте запознат с процедурата — убийството винаги е на първо място.

— Невинаги — обади се Нокс и агентът насочи вниманието си към нея.

Тя му показа служебната си карта.

— Вие осигурихте алибито на Пулър.

— Не, само казах истината. Ресторантът, в който вечеряхме, беше пълен и вие лесно бихте могли да намерите свидетели.

— Вече работим по въпроса. Не всеки ден ми се случва да разговарям с човек от УРС.

— Не ви и трябва.

— Дали тук не става въпрос за нещо по-голямо, което убягва от вниманието ни? — не се отказваше агентът. — И дали то няма нещо общо с неотдавнашното бягство на един затворник, който е работил във ВВС? — Заковал поглед в лицето на Пулър, човекът намръщено поклати глава и добави: — И който носи същата фамилия като вас?

— Не искам да преча на разследването ви — отвърна Пулър. — Със сигурност бих се ядосал, ако някой пречи на моето. Ще проведа няколко телефонни разговора, а след това ще ви кажа всичко, което мога. Но и аз изпълнявам заповеди, при това от доста високо място.