Дэвид Балдаччи - Бягството

— Но защо му е да изпълнява мисия, за която предварително знае, че е самоубийствена?

— Може би не е знаел.

— Ако е така, значи е вярвал, че ще има шанс да се измъкне жив. Освен това трябва да разберем кои са хората, появили се да приберат трансформаторите. Защото именно изгарянето на трансформаторите дава началото на последвалите събития.

— Не знам кой го е направил, Пулър — отвърна тя. — Наистина не знам.

— В интернет открих материали, според които УРС провежда операции за офицерския състав.

— Това не е кой знае каква тайна.

— Ти също имаш подобна задача, но за онези, които вземат „национално важни решения“. Този термин е колкото насочващ, толкова и хлъзгав, тъй като може да се отнася за президента, държавния секретар или председателя на Камарата на представителите.

— Мога да те уверя, че не представлявам никого от тях.

— Но директорът на АНС е начело и на кибер разузнаването на Съединените щати.

— Това ми е известно.

— Интересно — каза Пулър.

— Много неща се преплитат — сви рамене тя. — Според някои хора тези институции са огледални отражения. Въпреки че АНС действа съгласно Петдесета глава от Кодекса на САЩ, а кибер разузнаването — съгласно Десета.

— Важна ли е тази разлика?

— Може би да, може би не. Говори се, че в близко бъдеще ще се сдобият с отделни ръководители. Но засега са две в едно, на пълно работно време. Тук е мястото да добавя, че те винаги са били оперативно свързани.

— И двете са във Форт Мийд.

— Да.

— Имат доста общи неща, а?

— Може би — каза тя.

— Някой се е появил да прибере трансформаторите, Нокс. А човекът, към когото са се обърнали, твърди, че са били по-старши от него. Струва ми се, че е бил предупреден да не казва нищо повече, включително и на официалното разследване.

— Какво ти говори това?

— Говори ми, че се водят няколко разследвания едновременно — и официални, и неофициални. Всяко от тях има различни задачи, които идват от най-висшите шпиони.

— Какво по-точно очакваш от мен?

— Ние сме екип. Или поне би трябвало да сме такъв по твоите думи. Оттук следва, че отговорът на въпроса ти трябва да е лесен.

— Искаш да разбера дали някой от разузнаването има нещо общо с изчезването на трансформаторите?

— Ще направя от теб прекрасен следовател — усмихна се малко насилено той.

— Точно от това се страхувам — отвърна тя, без да обръща внимание на сарказма. — Като говорим за шпиони, имаш ли някакви идеи за Дофри?

— Ако брат ми е убил онзи мъж в затвора, може би е ликвидирал и Дофри.

— Защо?

— Защото и двамата са служили в СТРАТКОМ.

— Според теб това е същественото, така ли?

— Нямам представа. Ти знаеш повече от мен за Стратегическото командване. Но работата е дебела. Много по-дебела, отколкото си представят повечето хора.

— А знаеш ли, че, технически погледнато, кибер разузнаването също е под шапката на СТРАТКОМ?

— И как се връзва това с АНС?

— Всичко е много преплетено, Пулър. АНС оперира под прикритието на стотици разузнавателни платформи. Никой не знае докъде достигат пипалата й.

— Но как, по дяволите, не объркват нещата?

— Тъкмо там е работата. Те не искат никой да знае прекалено много. В противен случай ще им се наложи да отговарят на доста неприятни въпроси.

— По този начин правят много труден контрола от страна на Конгреса.

— Не много труден, а почти невъзможен — поправи го Нокс. — Но и това е част от политиката им.

— Доста странни наблюдения за човек от разузнавателния сектор — любопитно я изгледа той.

— Фактът, че работя там, не означава, че трябва да съм съгласна с всичко. А не си ли си задавал и друг въпрос?

— Какъв?

— Защо са вкарали брат ти в затвора?

— Осъдиха го за престъпления, свързани с националната сигурност. По-точно за държавна измяна.

— И ти не си проявил любопитство по отношение на точните обстоятелства? — сбърчи вежди тя. — Това ми се струва изненадващо за един следовател.

— Напротив, проявих, при това голямо. Залових се с проверки веднага след като се прибрах от последната си мисия в чужбина. Брат ми вече беше в затвора, но въпреки това се постарах да проуча нещата.

— И?

— Случаят беше засекретен. Не успях да намеря дори един човек, който да поговори с мен или поне да върне телефонното ми обаждане. Всичко беше скрито-покрито. Дори медиите не разбраха за какво става въпрос. Новината изобщо не стигна до вестниците. Си Ен Ен пусна някаква кратка информация, но после и тя изчезна като в черна дупка.