Дэвид Балдаччи - Бягството

Джон бавно свали снайпера си. От такова разстояние той беше унищожително оръжие, поразяващо всичко — плът, кости и мозък.

— Това пък беше за брат ми — рече той на мъртвеца.

Зад него се появиха няколко парамедици, натоварени с медицинско оборудване и носилка. Те хукнаха към Нокс, като заобиколиха неподвижното тяло на Бок. Пулър пристъпи към брат си и огледа окървавената му ръка.

— Сериозно ли е? — попита.

— Не, ще се оправя. Погрижи се за Нокс.

Пулър повика един от парамедиците, който накара Робърт да седне и се зае да бинтова раната му.

Самият той хукна към мястото, където лежеше Нокс, и коленичи в тревата до нея. Двама души вече обработваха раните й.

— Улучих ли го? — попита тя, поглеждайки нагоре към него. — Улучих ли Бок?

— И още как. Закова го на място. Мъртъв е.

Тя направи опит да се усмихне и докосна главата си.

— Боли, мамка му. Повече от бедрото ми.

— Знам, че боли — каза той. — Но тези момчета тук ще оправят нещата.

— Дали ще оживея?

— Без никакво съмнение.

— Лъжеш, нали?

— Никога не съм те лъгал, Нокс.

Тя се пресегна и стисна ръката му.

— Брат ти добре ли е?

— Нищо му няма. Ти мисли за себе си.

— Дяволски боли! — простена тя.

Пулър се втренчи в единия от парамедиците.

— Можете ли да направите нещо по въпроса? Ако да, направете го веднага.

— Опитваме се, сър — отвърна човекът. — Но тя е…

Пулър вече не го слушаше.

— Ще повикаме майка ти и ще я помолим да остане при теб, докато се оправиш — обърна се той към Нокс.

— А ти няма ли да останеш? — прошепна тя.

— Всички ще бъдем около теб. С удоволствие бих се запознал с нея.

— Мисля… Мисля, че ще я харесаш…

— Ако прилича на теб, сигурно ще я харесам — каза той.

— Пипнахме я, Пулър. Този път я пипнахме!

— Така е. Пипнахме ги и двамата.

— Адски ме боли, Джон!

Пръстите му се стегнаха около китката й.

— Ще се оправиш, Вероника. Няма как да не се оправиш.

— Ти си добър човек, Джон Пулър. Дяволски добър човек…

След тези думи Нокс бавно затвори очи.

Пулър влезе, затвори вратата след себе си и седна на малката маса срещу нея. Папката в ръцете му шляпна върху масата.

Сюзан Ренълдс беше облечена в оранжев затворнически гащеризон. Китките и глезените й бяха оковани. Лявата ръка и рамото й бяха гипсирани, а в очите й се четеше безразличие.

— Как намираш обстановката, Сюзан?

— Прекрасна е. От години не съм се чувствала толкова комфортно.

Той погледна гипса.

— Докторите съветват да не прекаляваш с болкоуспокоителните. Страхуват се, че може да се пристрастиш.

— За това трябва да благодаря на теб, нали?

— Съжалявам за Антон. Беше прострелян в главата край тайната квартира.

Ренълдс мълчеше и го гледаше.

— Да започваме — разтвори папката Пулър. — И без това ми е трудно да дишам един и същ въздух с теб.

На масата се появиха документи.

— Какво е това? — отегчено попита тя, без дори да ги погледне.

— Самопризнания. Детайлни самопризнания не само за това, което си вършила в последно време, но и за начина, по който си натопила брат ми. Готови са, трябва само да ги подпишеш.

— По-добре ги изхвърли в кошчето — отвърна тя. — Не подписвам нищо.

Пулър се облегна назад.

— Ако го направиш, смъртното наказание отпада от дневния ред — рече той.

— Инжекция? Хайде, донеси я. Ти уби Антон, а без него не виждам смисъл да живея дори секунда повече.

— Не го убих просто ей така — поклати глава Пулър. — Застрелях го, преди да убие други хора.

— Това е твоята версия. Аз пък ще се придържам към моята. Не можеш да ме притискаш, Пулър. Можеш само да ме убиеш, за да приключи всичко. А брат ти ще се върне в затвора. Дори след всички събития напоследък той няма да се отърве от присъдата. Ще си мисля за него, докато ме екзекутират. И ще се усмихвам доволно, защото напускам този шибан свят.

— Въпреки че си го натопила? Той е невинен и ти много добре знаеш това.

В погледа й отново се появи отегчение.

— Питам се колко подслушвателна апаратура си натикал в тази стая. Три микрофона? А може би десет? — извиси глас тя. — За протокола заявявам, че Робърт Пулър е виновен! Открадна поверителна информация и я предаде на ирански шпионин. Освен това работеше в тясно сътрудничество с мен за сваляне на американското правителство. Той е боклук. Готова съм да дам клетвени показания, но само ако ме оставите на спокойствие в някой затвор със свободен режим с възможност за помилване след пет години.