Дэвид Балдаччи - Бягството

— Включете високоговорителя, ако обичате — рече той.

Тя го включи и остави телефона на масата. След няколко сигнала „свободно“ се включи гласовата поща. Чул гласа на Ренълдс, Пулър натисна бутона за изключване и каза:

— Моля да ми се обадите в момента, в който се чуете с нея.

Подаде й една от визитките си, която тя взе с видимо нежелание.

— Майка ми не е извършила нищо лошо.

— В такъв случай няма за какво да се тревожи, нали?

По лицето на Одри се затъркаляха сълзи.

— Да знаете, че сте голям мръсник! — изхълца тя. — Появявате се от никъде и ме засипвате с разни гадости. Какво всъщност си въобразявате? — Изглеждаше готова да хвърли чашата с кафе по него.

— Просто ми звъннете, Одри, когато се чуете с нея.

Пулър се обърна, излезе от магазина и потегли обратно към тайната квартира.

Сюзан Ренълдс изключи проследяващото устройство, което беше лепнала на колата на Джон Пулър пред магазина на дъщеря си. Вече нямаше нужда от електронния сигнал, който я беше довел точно където трябва.

Или почти там.

Тя бе спряла малко преди него и продължи да следи точката на малкия екран. После потегли към мотела, в който беше отседнала под чуждо име. Беше променила външния си вид, а за стаята си плати в брой. Адресът на тайната квартира замина по предназначението си с кодиран имейл.

Телефонът й звънна няколко часа по-късно. Беше Антон Бок.

— Проучих района — каза той. — Петима външни пазачи, а топлинният ми датчик показва още петима вътре. Вероятно Джон Пулър, Вероника Нокс и Робърт, плюс двама души вътрешна охрана.

— Но ако прибавим Джон Пулър и Вероника Нокс, това прави цели девет души, които могат да изпълняват охранителни функции.

— Доста хора, но не е невъзможно — спокойно отвърна Бок. — Засега няма да ги закачаме. Все ще доживеем до следващата битка.

Тя поклати глава и се усмихна.

— За нас битките приключиха, Антон. Но мисля, че се справяхме доста добре повече от двайсет години. С Пентагона не се получи, но всичко останало беше изпълнено. Това е рекорд, с който можем да се гордеем. Служихме по възможно най-добрия начин. Никога не са имали толкова добри оперативни агенти. През цялото това време идиотите не заподозряха абсолютно нищо.

— Моята страна се гордее с нас, Сюзан. Чака ни с отворени обятия.

— Все пак остана и нещо недовършено — отбеляза тя.

— Е, да — въздъхна Антон. — Робърт Пулър.

— Напоследък имам чувството, че мразя брат му не по-малко от него.

— Вариантът „с един куршум два заека“ все още съществува.

— Три, ако броим и Нокс. Няма как да я пропусна. Тук ли е самолетът?

— Абсолютно. Още утре можем да бъдем в Русия. А там ще получиш медал.

— Предпочитам една вечер с теб.

— О, бъди спокойна, ще имаме много такива. В околностите на Петербург ни чака една прекрасна дача. Има и градина.

— Обичам градините. Но дай да се върнем на наблюдението.

— Сградата се намира в задънена улица. Входната врата гледа към пътя. Съседните къщи са празни. Външната охрана е разположена шахматно. Има и гараж с вътрешна врата за къщата.

— А моята позиция за стрелба?

— Избрал съм ти чудесно място — хълмче, западно от улицата, точно срещу къщата. Някога там е имало друга сграда, която отдавна е съборена. Ще имаш стопроцентова видимост. Разстоянието е около хиляда и двеста метра, с удобен наклон за хубав изстрел.

— Улучвала съм и от по-голямо разстояние.

— На мен ли го казваш? В случая най-важното е да стане бързо, защото изтеглянето ще бъде трудно.

— Нямам намерение да се мотая. Все пак не предвиждам да ги стрелям един по един.

— Аз лично ще те измъкна.

— А после отлитаме за Русия?

— Да. Към новия ни мирен и спокоен живот.

В три сутринта Сюзан Ренълдс зае позиция на върха на хълмчето. Разбира се, след обстойна проверка от страна на Антон Бок. Любимото й оръжие безшумно се изплъзна от калъфа. „Барет“ М82, или M107 според американската оръжейна номенклатура. Беше много специална голямокалибрена пушка.

През 2008 г. един снайперист от американската армия бе успял да ликвидира противника си от разстояние над две хиляди метра именно с това оръжие. Днешният световен рекорд по стрелба в бойни условия принадлежеше на британски снайперист, който бе улучил афганистански боец от близо две хиляди и петстотин метра.

Ренълдс щеше да стреля от доста по-малко разстояние, но това също изискваше изключителни умения. На нейна страна беше най-добрата технология на света, включваща лазерен мерник с автоматично засичане на разстоянието, уникална оптика за далекобойна стрелба, портативен измервател на метеорологичните условия и софтуер за предсказване на балистичната крива, който сам по себе си беше произведение на изкуството.