Дэвид Балдаччи - Бягството

— Все още ми е трудно да го повярвам.

— Доколкото съм информиран, тя не се е появявала в АОЗС, така ли?

— Не е — отвърна Райнхарт. — Къщата й също е празна. По всичко личи, че е минала в нелегалност.

— Нормално — каза Робърт. — Особено след като разкрихме плана им.

— Но това все още не доказва твоята невинност.

— Така е. Поне не директно. Но се надявам, че са възникнали достатъчно съмнения, за да поискаме нов процес.

— Вече споменах, че това не зависи от мен, но ще използвам цялото си влияние в подкрепа на твоята позиция.

— Високо ценя отношението ви, сър.

— Все още не мога да приема, че сме допуснали шпионин на толкова висока позиция — поклати глава Райнхарт. — Тази жена успя да убие Дофри, Шиндлър и Картър!

— Със сигурност има качества — каза Робърт. — Освен това й е помагал Антон Бок, който също не е за подценяване. Достатъчно е да споменем, че е успял да си осигури място в програмата за обучение на чуждестранни военнослужещи в Левънуърт. Да не говорим за начина, по който е вкарал убиец в базата. Убеден съм, че е взел дейно участие и в операцията срещу Пентагона.

— Тоест зад всичко това стои Русия? — погледна го Райнхарт.

— Възможно е Бок да е работил за трета страна, но от обясненията на Ренълдс е ясно, че най-вероятно заповедите идват от Русия.

— Това съвпада с всичките им действия напоследък — рече Райнхарт.

— Които са типичен пример за стремеж към регионална доминация. Но ако Бок е работил за руснаците, значи и Ренълдс го е правила. Тя не е от хората, които кроят широкомащабни планове, но много я бива в изпълнението на конкретни заповеди. Знам го още от времето, когато с нея бяхме колеги в СТРАТКОМ.

— По мое мнение ще бъдеш оправдан от всеки военен трибунал — обади се Нокс.

— Бягството от затвора няма да ми донесе никакви точки — кротко я погледна Робърт. — Надеждата ми е да срещна разбиране, когато им обясня защо съм го направил.

— Аз пък мисля, че в момента имаме доста по-сериозни причини да те опазим жив — каза Пулър.

— Нима допускаш, че ще предприемат нещо? — скептично го изгледа Райнхарт. — Според мен правят всичко възможно да се доберат до Москва.

— Бях в близък контакт с Ренълдс и мога да кажа, че тази жена не обича да губи. Сигурен съм, че ще нанесе ответен удар. Още повече че силно ненавижда брат ми. На никого не пожелавам враг като нея. Ако не вярвате, попитайте мъртвия й съпруг.

— Наистина ли мислиш, че тя има пръст и в това, Пулър? — изгледа го Райнхарт.

— Не пръст, а цяла ръка.

— Е, добре — изправи се Райнхарт. — Ще задвижа нещата. Но отсега ви предупреждавам, че няма да бъде лесно. Не гарантирам за нищо.

— Никога не съм очаквал гаранции — отвърна Робърт.

Генералът излезе, а Пулър седна до брат си.

— Всичко ще бъде наред, Боби.

— Не ме залъгвай, младши. И двамата знаем как стоят нещата. Хубаво беше, че поговорихме човешки с Райнхарт, но съдиите и прокурорите искат факти. За да отменят присъда, трябва да имат абсолютно неопровержими доказателства. За съжаление, ние не притежаваме такива.

— Има само един начин да се сдобием с неопровержими доказателства — обяви Пулър.

— Кой е той?

— Да открием Ренълдс и да я принудим да направи самопризнания.

— Е, вече доста хора я търсят — каза Робърт.

— Но няма да я открият — заяви Нокс.

— Само ние можем да го направим — рече Пулър.

Двамата се втренчиха в него.

— Как? Затворени сме в тази къща.

— Има един човек, с когото още не съм говорил — отвърна Пулър.

— Кой?

— Дъщерята на Сюзан Ренълдс. Може би има някакви сведения за местонахождението на майка си.

— Но как ще отидеш да разговаряш с нея?

— Като изляза през вратата и тръгна да я търся, разбира се — каза Пулър, стана и напусна стаята.

Той се появи в магазина за дрехи малко преди времето за затваряне. Младата жена зад щанда вдигна глава.

— С какво мога да ви помогна? — попита тя. — Тъкмо се готвех да затварям.

— Аз съм Джон Пулър, човекът, който ви звънна и ви помоли за среща. — Показа й служебната си карта. — Вие сте Одри Ренълдс, нали?

— О, бях забравила — сбърчи чело жената. — Да, аз съм Одри. Дайте ми една секунда, моля.

Отиде до вратата, обърна табелата и превъртя ключа. После се обърна към него.

— Всъщност не знам какво точно да ви кажа…

— Нищо необичайно. Вече говорих с брат ви, а сега искам да разменя няколко думи и с вас. — Пулър погледна отрупаните със стока рафтове. Според него изложените дрехи бяха предназначени за много млади момичета, които изгарят от желание да изглеждат предизвикателно. — Как върви бизнесът?