Дэвид Балдаччи - Бягството

— Сър, когато това нещо се взриви, ние все още ще сме в сградата, независимо колко натискаме педалите на количките за голф. А огънят ще включи пръскачките. По тази причина трябва да го обезвредим тук и сега.

Пулър извади от джоба си един нож и го подаде на Нокс.

— Качвай се на раменете ми!

— Какво?!

Той се завъртя, сграбчи я през бедрата и я вдигна на раменете си.

— Кажи ми какво виждаш.

— Черна кутия с дигитален таймер — уплашено отвърна тя.

— Какво показват числата?

— Двайсет секунди и продължават да намаляват.

— Просто измъкни детонатора от кутията! — изкрещя Причард.

— Те не са толкова глупави — поклати глава Пулър. — Това само би ускорило експлозията.

— Прав е — призна с напрегнат глас Райнхарт. — Господи, времето ни почти изтече!

— Колко жички виждаш? — попита Пулър.

— Две. Червена и черна.

— Единични ли са?

— Червената е двойна.

— Тя вероятно е примамката. Прережем ли я, часовникът занулява и после — бум!

— Вероятно?! — изкрещя Райнхарт. — Не си сигурен, така ли? Нямаме време за вероятности, Пулър!

— Срежи червената, Нокс — заповяда Пулър.

— Но нали току-що каза, че е менте?

— Срежи я ти казвам. Веднага!

— Ама…

— Пулър! — изкрещя Райнхарт. — Времето ни…

— Веднага, Нокс! — изрева Пулър.

Тя преряза жичката и затвори очи.

Всички затаиха дъх. Нещо пропука, после изсъска.

Нокс бавно отвори очи. Пакетът, който трябваше да пламне, все още беше пред очите й. Цял и невредим.

— Благодаря ти, Господи! — промълви с облекчение тя.

— И аз — добави Пулър, най-после получил възможност да издиша.

— Успяхме! — извика тя и погледна надолу към него. — Задачата е изпълнена!

— Не е — поклати глава Пулър. — Ще бъде изпълнена едва когато Сюзан Ренълдс и Антон Бок изчезнат от лицето на тази земя.

В следващата секунда се включи противопожарната аларма. За щастие, пръскачките на защитната система останаха сухи.

Пулър седеше на един стол и гледаше към брат си, който внимателно слушаше за развоя на събитията в Пентагона. Нокс беше на леглото между тях. Навън беше тъмно и валеше дъжд. Ръцете й леко трепереха.

— Слушам проклетия дъжд и си представям какво щеше да се случи в Пентагона днес.

— Отрядът за борба с биологичните оръжия успя да демонтира бутилките от главната водопроводна тръба — рече Пулър. — В момента са заети с почистване и масирани проверки.

— Значи все пак са променили аерозолната ебола в биологично оръжие на водна основа, а?

— Не знам, Боби — уморено отговори Пулър и разтърка лицето си. — Сега изясняват нещата. Заплахата беше неутрализирана, но проблемът остава.

— Заради Ренълдс и Бок — каза Робърт.

— В момента тече издирване, няма как да се крият дълго — добави Нокс.

— Не бъди толкова сигурна — рече Пулър. — До този момент успяха да направят почти всичко, за което се бяха подготвили.

— Освен да изтребят хиляди хора в Пентагона — контрира Нокс.

— Къде са отишли според вас? — попита Робърт.

— Е, не ми приличат на хора, които напускат фронта, когато загубят.

— Искаш да кажеш, че са някъде наоколо и чакат момента да опитат нещо друго? Дали пък нямат и план Б?

— Догадките винаги си остават догадки — каза Пулър, помълча и спря мрачен поглед върху лицето на брат си. — Време е, Боби.

— Време за какво? — бързо попита Нокс.

— Да се предам — тихо отвърна Робърт.

Нокс хвърли невярващ поглед към Пулър.

— Какво?! Да не сте полудели?

— Няма друг начин, Нокс — рече с въздишка Пулър.

— Чуваш ли се какво говориш?! — скочи на крака тя. — Все още нямаме доказателства, че е невинен. Ще го върнат обратно в затвора.

— Брат ми е прав — каза Робърт.

— Значи просто ще отидеш и ще се предадеш?

— Не съвсем — отвърна Пулър. — Има да се свърши и малко подготвителна работа.

— Каква по-точно?

— Много питаш — каза той.

— Само когато не получавам отговори.

— Как мислиш да го направим, младши? — попита Робърт.

— Ще ми трябва време, за да подредя нещата — изправи се Пулър. — Вие останете тук.

— Идвам с теб — решително обяви Нокс.

— Не си длъжна да го правиш.

— Знам. Но изборът е мой.

— Мога и сам да изложа случая с брат ми.

— Никога не съм твърдяла обратното. Но когато с теб има друг човек, при това устат като мен, това винаги помага.

— Устат в смисъл, че умее да лъже?

— Не. По-скоро човек, който знае как да изложи фактите и полуфактите по най-добрия начин. — Тя разклати ключовете на колата в ръката си и решително добави: — Да вървим!