Дэвид Балдаччи - Бягството

Причард посочи тавана и всички вдигнаха глави към металните пръскачки там.

— Те са част от ремонта, който направихме преди Единайсети септември. По ирония на съдбата ремонтирахме точно онази част, върху която падна самолетът. Сградата не рухна само защото бяхме подсилили бетонните колони. Бог ни спаси.

— Е, да се надяваме, че той е дежурен и днес.

— Но това е невъзможно, Пулър! — възкликна Нокс. — Аерозолно оръжие не може да бъде вкарано в системата за пръскане.

— Ние приехме, че е аерозолно — поправи я Пулър. — Всички бяха на това мнение. Джонсън каза, че все още не са изследвали съдържанието на кутиите, открити от Ауст. Никой не знае какво има в тях. Те обаче могат да бъдат пълни не само с газ, но и с течност. Тук няма система за наблюдение на пръскачките, нали?

— Водата си е вода — поклати глава Причард. — И си върви по тръбите.

— Които са отделни от тези за питейна вода?

— О, да. Тези тръби обслужват само системата за пръскане. Свързахме ги отделно, за да сме сигурни, че няма да се получи недостиг на вода по време на пожар.

— Е, днес водата може би не е само вода — отбеляза Нокс. — Водата ще стигне навсякъде и ще зарази всичко. Включително очите, устата и порите на кожата. Ще настъпи истински кошмар. Никой с изключение на нас няма да разбере, че го поливат с ебола.

— Но как ще свържат кутиите с тръбите? — попита Райнхарт. — И как ще пуснат вируса?

— Отговорът на втория въпрос е лесен — отвърна Пулър. — А вероятно и на първия. Учебната противопожарна тревога ще бъде известена със сирени, нали?

— Точно така.

— И хората ще бъдат евакуирани?

— Не можем ли да побързаме? — мрачно се обади Нокс, но Пулър вдигна ръка и изчака отговора на Причард.

— Не — поклати глава Причард. — Това би довело до твърде голям хаос за една учебна тревога. Хората ще бъдат събрани в предварително определени помещения, където ще се подготвят за евакуация. Там ще бъдат инструктирани какво трябва да правят в случай на реална евакуация.

— А пръскачките няма да се включат, така ли?

— Не, разбира се.

— Аз пък мисля, че този път ще се включат — поклати глава Пулър. — Алармата спира и тръгва водата. Хората ще решат, че става въпрос за някаква механична грешка. Или пък, че някъде действително е избухнал пожар или е имало късо съединение, станало причина за спиране на алармата.

— Мнозина от тях биха могли да се приберат у дома, за да се преоблекат — добави Нокс.

— И така ще заразят хиляди хора, които на свой ред ще заразят още хиляди — каза Пулър. — А Пентагонът за години напред ще бъде неизползваем. Никой няма да иска да се върне тук. Мръсниците са помислили за всичко.

— Разполагаме с по-малко от седем минути, Пулър — обади се с напрегнат глас Райнхарт.

— Откъде се контролира главният водопровод, господин Причард? — попита Пулър.

— Последвайте ме. След три минути сме там.

Скочиха в количките за голф и се понесоха по коридорите. Служителите се обръщаха след тях, очевидно усетили, че нещо не е наред.

Райнхарт притеснено промърмори:

— Хората са изнервени, Пулър.

— Това да им е проблемът. Сега по-важното е да спасим живота на всички.

— Но не трябва ли да евакуираме…

— Убеден съм, че техните съгледвачи са тук, генерале. Ако заповядаме масова евакуация, те могат да ускорят реализацията на плана си. Освен ако вие не знаете някакъв начин незабелязано да измъкнете няколко хиляди души от сградата.

Райнхарт замълча и се втренчи пред себе си. По челото му избиха ситни капчици пот, а в очите му имаше тревога. Причард отключи вратата на голямо помещение, от което се управляваше доставката на вода във всички части на сградата. Пулър и останалите бързо се пръснаха.

Не след дълго той откри това, което търсеха — спирателния кран на противопожарната система, монтиран на широка тръба и скрит в стоманена клетка. Към тръбата бяха прикрепени три сребристи бутилки от масивна стомана, чието съдържание щеше безпроблемно да се смеси с водата.

— Често ли се проверява тази зала?

— Не съм сигурен — отвърна Причард. — Вероятно не. Веднъж в месеца би било напълно достатъчно.

— Въпреки че за днес е обявена учебна тревога?

— Тя е само учебна. Никой не очаква, че пръскачките ще се задействат. Целта е да се провери действието на алармената система, а хората да бъдат насочени към местата за евакуация. Всичко това се управлява от друг команден център в противоположния край на сградата.

— Не е ли най-добре да откачим бутилките?