Дэвид Балдаччи - Бягството

— Разбирам. Какво уточнение?

— Той се съмняваше, че се е добрал до всичко. Това е споделил с Донован, който пък го каза на мен.

— А защо не се е добрал до всичко? — попита Нокс.

— Според него някой го е изпреварил на мястото и е отнесъл част от кутиите.

Нокс и Пулър се спогледаха.

— Значи Ренълдс е играла зад гърба на Ауст, за да се сдобие с това, което й трябва? Той най-вероятно й е изпращал всекидневни доклади. В един от тях й съобщава, че е намерил мястото. А тя изпраща предварително подготвен екип, който прибира част от кутиите с вируса — каза Нокс.

— Не искам да спекулирам по този въпрос — вдигна ръка Джонсън. — Нямаме време да мислим за това. Ще бъдем изправени пред огромен проблем, ако въпросното количество бъде използвано.

— Несъмнено ще бъде използвано — каза Пулър. — И ще съм дълбоко изненадан, ако не бъде използвано срещу нас.

— Срещу нас? — изгледа го Джонсън. — Имате предвид тук, в Съединените щати?

— Имам предвид в този район.

— Какви са основанията ви?

— Присъствието на Сюзан Ренълдс.

— „Ебола-Заир“ в аерозолна форма — каза Нокс. — Колко жертви можем да очакваме от количеството, с което разполагат?

— Катастрофално много, както във всеки гъстонаселен район. Ако в организма проникне дори капчица заразена течност, с човека е свършено. Лечение все още няма. Разработката на ваксина е в начален стадий. Може би знаете за новата епидемия, появила се в Западна Африка. Много хора са загинали, а ситуацията още не е овладяна.

— Тоест хората, които са болни, ще бъдат заразни? — попита Нокс.

— Естествено. Но за разлика от повечето болести ебола става заразна едва след като болният развие определени симптоми — най-вече прилошаване и треска. От друга страна, нейното диагностициране е много трудно, защото прилича на цял куп други заболявания. По ирония на съдбата най-доброто средство за това е паспортът. Ако човек пристига от райони на Африка, в които върлува ебола, диагностицирането му става сравнително лесно.

— Но ако се случи тук? — попита Пулър. — Хората ще си помислят, че са пипнали грип. След десет дни или две седмици вече ще са заразни и ще са предали болестта на десетки около себе си, без дори да знаят, че имат ебола.

— Това е доста безпрецедентна възможност — мрачно отвърна Джонсън.

— Според Ауст какво количество липсва?

— Три кутии, всяка по метър и половина. Може да ви се стори, че количеството не е кой знае какво, но еболата в аерозолна форма има свойството да се разпространява изключително бързо. Особено силно поразява белите дробове, които са наситени с кръвоносни съдове.

— А каква е съдбата на кутиите, които е прибрал?

— Транспортирани са в строго охраняван обект, оборудван да се справя с биотерористични заплахи. Предстои да бъдат изследвани, а след това унищожени.

— Тоест изследването все още не е започнало?

— Не. Тези неща изискват време за подготовка, най-вече по отношение на сигурността. Изследването може би ще покаже къде е произведено оръжието. Можете да си представите какви ще бъдат санкциите.

— Възможно ли е да са руснаците? — попита Нокс. — Останах с впечатлението, че подозирате именно тях.

— Напълно възможно — каза Джонсън. — Сегашното състояние на света и възраждането на империализма в Русия могат да доведат до много неочаквани неща.

— Според мен те са доста нестабилни в момента — отбеляза Пулър.

— Заразените по този начин ще предават ли вируса на околните чрез дишане, или това става само при физически контакт или чрез обмен на телесни течности? — попита Нокс.

— Не мога да отговоря, тъй като никога досега не сме се сблъсквали с подобен проблем. Притискам моите служители да намерят отговор на този въпрос, но не очаквайте да стане бързо. Учените не са устроени така. В най-лошия случай трябва да приемем, че заразените по въздушен път ще заразяват околните по същия начин — чрез кихане, кашлица и прочие. Което означава сериозен мултипликационен ефект. Хиляди хора. Стотици хиляди хора. Истински филм на ужасите.

— Значи кутиите приличат на кислородни бутилки? — попита Пулър.

— Да. Виждал съм снимки на онези, които е открил Ауст. По нищо не се различават от кислородните бутилки. А вие мислите, че съдържанието им може да бъде разпръснато някъде тук?

— Вашингтон е столицата ни. Къде другаде биха постигнали максимален ефект?

— Никъде другаде, Пулър! — нервно извика Нокс. — В района е пълно с потенциални мишени!