Дэвид Балдаччи - Бягството

— Но те не бяха там, така ли? Може би са били скрити някъде другаде?

— Търсихме, но не открихме нищо — поклати глава той.

— Искаш да кажеш, че три кутии липсват?

— Като прибавим празните гилзи и кръвта, можем да заключим, че някой ни е изпреварил. А в близкото село открихме хора, които са видели как докарват кутиите, девет на брой. Бяха абсолютно сигурни.

— Но защо са взели само част от тях?

— Може би са се надявали, че няма да забележим липсата, или са се страхували, че ще бъдат нападнати от собствениците на кутиите.

Тя отпи глътка вино и каза:

— Винаги е имало слухове, че руснаците душат наоколо.

— Това бяха само слухове. Неподкрепени от никакви доказателства. Не вярвам, че руснаците изобщо имат представа какво се случва.

— Но защо точно в Заир от всички места по света?

— Защото там се е развила най-смъртоносната форма на ОМУ. Смъртността е около осемдесет процента. В Африка правят добра наука, Сюзан. По-добра, отколкото си мислим. Но част от този континент се е превърнал в стартова площадка за терористична дейност. Там се наливат много пари, но не за строителство на училища или инфраструктура, а за причиняване на зло по различни части на света, включително и тук.

— Това беше една от причините Центърът да насочи вниманието си към тази страна.

— И да изпратите там именно мен.

— Разполагахме само с повърхностни данни. Ти свърши трудната работа по издирването.

— А ако някой се е появил там преди мен? И ако е прибрал кутиите за лична употреба?

— Това звучи прекалено зловещо, Мал. Как мога да ти помогна?

Вместо отговор той бръкна под стола си, извади един пистолет и го насочи в главата й.

— Като ми кажеш кого си светнала, Сюзан. И какво планират да правят с кутиите.

Ренълдс дори не трепна.

— Добро продължение, Мал. Не съм сигурна, че съм чувала по-добро. Или по-лошо, в зависимост от гледната точка.

— Ти беше моят контакт в Центъра. Каза, че си препратила информацията по установените канали. Сигурен съм, че е било така, но искам да знам на кого.

— Нямам представа за какво говориш.

— Не обиждам интелигентността ти, Сюзан. Постарай се и ти да не обиждаш моята. Донован Картър ми позвъни в деня, в който беше убит. Трябвало да поговорим за нещо важно. Попитах го какво точно и той спомена твоето име. Знаеше, че сме приятели и че работим заедно.

Ренълдс отпи още глътка вино.

— Какво ти сподели за мен милият Донован, който вече не е между нас?

— Че се съмнява в лоялността ти. Някои хора водят разследване и събират доказателства за вероятната ти измяна. Сподели ми още, че ти си натопила Робърт Пулър, за да сложиш свой човек на мястото му в РНП.

— Толкова конкретен ли беше? А пък аз мислех, че съм тотално реабилитирана.

— Мисля, че ти си убила Картър.

Тя размаха пръст и му се усмихна закачливо.

— Но въпреки това вечеря с мен в нощта, когато го убиха. Нямаш ли сърце, Мал?

— Не исках да повярвам, че си замесена. Притежаваш първокласен интелект… — Той огледа стройната й фигура. — И други привлекателни атрибути.

— Но тази вечер май напразно съм облякла тези хубави дрехи — топло се усмихна тя, после очите й се присвиха. — Даде воля на фантазиите си, без да имаш представа какво пропускаш, Мал. Избра много неподходящ момент.

— Спри да се държиш все едно, че това е игра, Сюзан! Ще отречеш ли нещо от това, което казах?

— Виждам, че вече си взел решението си — сви рамене тя. — А аз никога не си губя времето, Мал. Съжалявам, защото те харесвах. Наистина.

— Но ме използва, за да получиш това, което искаше.

— Така е. Но аз използвам само хората, които харесвам. Едно малко уточнение: руснаците действително успяха да модифицират стоката в аерозолна форма. Преди доста години. А после копелетата я изгубиха някъде в Африка. Говоря за кутиите, които си намерил. Благодарна съм ти за усилията. Това би било извън моите възможности и по тази причина се обърнах към своя приятел и колега от времето на СТАРТ.

— Къде са кутиите, Сюзан? — настоятелно я изгледа Ауст. — Добре знаеш какви поражения могат да нанесат. Или ще ми кажеш веднага, или, кълна се в Бога, ще…

— Имам нужда от по-силно питие — стана на крака Ренълдс. — Уискито е на обичайното си място, нали?

Без да чака отговор, тя се обърна и тръгна към барчето до стената, отвори вратичката и измъкна една бутилка.

Ауст внимателно я наблюдаваше. Пистолетът в ръката му дори не трепна.

— Искам отговор, Сюзан. Ако работиш с мен, вероятно ще успеем да отстраним щетите, които си причинила. А това ще ти помогне по-късно.