Дэвид Балдаччи - Бягството

— Пентагонът има седем етажа, два от тях подземни, шестстотин хиляди квадратни метра помещения и двайсет и осем километра коридори — обяви Причард. — Тук работят хиляди хора. В случая не става въпрос за игла в копа сено, а за игла насред огромна ферма.

— При последното ми посещение тук някакъв служител едва не ме прегази с количка с кислородни бутилки — рече Пулър. — За къде са предназначени те?

Райнхарт погледна Причард.

— Имаш ли отговор?

— За петия пръстен, където са разположени кабинетите на командния състав. При един от ремонтите беше решено да го запечатаме и да го оборудваме с тръби за допълнително снабдяване с кислород.

— Командният състав — тихо каза Пулър, извърна се към Причард и попита: — Къде е кислородът за тази система?

— Да вървим.

Пентагонът беше изграден от пет концентрични петоъгълни пръстена, пресечени от десет радиални коридора. Навремето това беше струвало осемдесет и три милиона долара, а сградата беше завършена само за шестнайсет месеца по време на участието на САЩ във Втората световна война. Макар и огромна, тя беше проектирана така, че разстоянието между две точки в нея да бъде изминавано максимум за седем минути.

С количките за голф на тях им отне четири. Докато се придвижваха, Пулър се наведе към Райнхарт и прошепна:

— Джеймс Шиндлър е мъртъв.

Райнхарт демонстрира изключително самообладание при тази новина.

— Откъде знаеш?

Пулър накратко му обясни какво се е случило.

— Чух по новините — поклати глава Райнхарт. — Нямах никаква представа, че и Джеймс е замесен.

— Ще мине известно време, преди да бъде идентифициран. Но аз бях там и едва не загинах.

— Ренълдс?

— И тя беше там, но успя да се измъкне.

— Искам да чуя цялата история, Пулър. Но не сега.

— Ясно.

Складът с кислородните бутилки се намираше на приземния етаж в близост до коридор 3. Групата мъже изчака да отключат вратата и нахлу вътре.

— Ето ги там — каза Причард и махна с ръка към купчината кислородни бутилки в средата на помещението.

— Какво търсим? — попита Райнхарт.

Пулър се зае да оглежда бутилките.

— Личи си, че от доста време са тук — обяви той. — И са различни на цвят от онези, които видях. Зелени, а не сребристи. Ще ги провери ли някой?

Причард се приближи към един вграден в стената компютърен екран и натисна няколко клавиша.

— Подменени са преди около два месеца — обяви той.

— Има ли друго място, на което се съхраняват такива бутилки?

— Не, сър.

— Това е невъзможно! — поклати глава Пулър. — Наскоро бях тук и видях цяла количка с такива, която за малко не ме блъсна.

— Явно не са били докарани тук.

— Възможно ли е да си сбъркал, Пулър? — дръпна го за рамото Райнхарт. — Може би изобщо не се е случило тук и в момента губим ценно време!

— Ти каза, че си видял количка с кислородни бутилки, когато си бил тук, нали? — внимателно го погледна Нокс.

Пулър кимна и се обърна към Райнхарт.

— Вие бяхте с мен, сър. Не помните ли, че ги видяхме? Аз ви дръпнах встрани, за да не ви блъснат.

Райнхарт се замисли за миг, после очите му се разшириха.

— Помня, разбира се.

— Къде може да са ги закарали? — попита Пулър, обръщайки се към Причард.

— Не съм сигурен.

— Е, не са тук — поклати глава Нокс.

Изскочиха от помещението. Пулър пое с широка крачка напред, а останалите се качиха на количките за голф. Нокс се затича и се изравни с него.

— Къде отиваш?

— Надявам се да видя нещо, което ще ме отведе при друго нещо.

— Нещо специално?

— Да. Друг начин за разпространение на вируса.

— Нима може да се разпространява по друг начин освен чрез вентилацията? Все пак говорим за аерозоли.

Пулър дори не я чу. Беше спрял и гледаше право пред себе си.

Райнхарт скочи от количката и го сграбчи за ръката.

— Трябва ли да обявим евакуация, Пулър? — извика той. — Ей богу, става въпрос за Пентагона! Ще ни е нужно време!

Пулър не чу и него. Вместо това се насочи към стената и дръпна лист хартия, залепен с тиксо. Прочете написаното върху него и вдигна глава към групата мъже насреща си.

— Днес ще имате учебна противопожарна тревога?

— Да — потвърди Причард и погледна часовника си. — След осем минути. Защо?

— Чак сега ли се сетихте да ми съобщите? — кипна Пулър.

— Нали казахте, че вирусът ебола ще проникне през въздухопроводите? Никой не е споменавал за противопожарната система!

— Нямаме време за шибани учения! — хладно го изгледа Нокс.

— Имате пръскачки из цялата сграда, така ли? — попита Пулър.