— Най-вероятните мишени са снабдени със специални монитори за контрол на въздуха, които могат да засекат всякакви патогени и други отклонения от нормата — поясни Джонсън. — Голяма част от главните военни инсталации са оборудвани с тях. Белият дом също, Министерството на вътрешната сигурност… Списъкът е дълъг. При засичане на нещо такова системата моментално се затваря, последвана от още много процедури, включително евакуация и дори карантина. Всичко зависи от това, което лети във въздуха.
— Е, все пак е някакво успокоение — каза Нокс.
— Трябва да добавя, че не е сигурно дали въпросните монитори могат да засекат ебола в аерозолна форма, защото доскоро ние изобщо не подозирахме, че съществува подобен биологичен агент.
— Ясно. Успокоението току-що излетя през прозореца.
Телефонът на Пулър иззвъня. Беше брат му. Той отиде в далечния ъгъл на помещението и накратко го запозна с това, което бяха научили от Джонсън.
— Разпространението на ебола по въздушен път е нещо адски сериозно, Джон — отвърна Робърт.
— Това вече го разбрах. Проблемът е, че знаем за опасността, но нямаме представа за мишените. Дори да се съсредоточим само върху този район, което може да се окаже тотално погрешно, опциите пак са твърде много. Едва ли някой ще посмее да предупреди хората официално, тъй като това би означавало страшна паника.
— Логично — отбеляза Робърт. — Но аз се заех да анализирам ситуацията и проведох няколко телефонни разговора.
— Провел си телефонни разговори? — изненадано попита Пулър.
— Да, от твое име. Ако не си забелязал, гласовете ни звучат еднакво. Но както и да е. Успях да се свържа с човек от Левънуърт, старши сержант Тим Маккъчън. Вече е разговарял с теб.
— Да. Той ни каза за Иво Месич, който е напуснал базата в деня, когато онзи украинец е направил опит да те убие в затвора. Защо си потърсил точно него?
— Защото разполага с факти за стажантската програма на чуждестранните военни.
— Защо проявяваш интерес към нея?
— Заради интереса на Иво Месич. Или по-скоро на Антон Бок.
— Не мога да проследя мисълта ти, Боби — объркано каза Пулър. — Ще те помоля да ми обясниш по най-бързия начин, защото времето ми тук изтича.
— Според мен Бок е пребивавал в Левънуърт не само за да вкара убиеца в базата. Той прави впечатление на човек, който върши много неща наведнъж, и едва ли е висял цял месец в класните стаи. Мисля, че е бил тук, за да научи и други неща.
— Например?
— Учебната му програма е включвала някои доста интересни теми, свързани с военната история на Съединените щати. Една от тях привлече вниманието ми.
— Коя по-точно?
— Курс, озаглавен „Американско командване и контрол: история на Пентагона“. Той съдържа някои наистина интересни и задълбочени проучвания за самата институция. Много задълбочени. От работата на столовата до отоплението, вентилацията и климатизацията. От коридорите до програмата за бионаблюдение.
— Сериозно ли говориш?
— Според мен за в бъдеще трябва да бъдем по-внимателни с информацията, която предоставяме на курсантите — най-вече на онези, които носят чуждестранни униформи.
— Благодаря ти, Боби.
Дочула последната част от диалога, Нокс се втурна към него.
— Какво има?
Пулър вече набираше някакъв номер на телефона си.
— Обажда се армейски следовател Джон Пулър — обяви той. — Моля веднага да ме свържете с генерал Арън Райнхарт. Спешно е!
Гласът насреща попита за какво да докладва.
— За Деня на Страшния съд — изръмжа Пулър. — Кажете му, че се отнася за Деня на Страшния съд!
Пристигнаха в Пентагона рано сутринта. Към огромната сграда се беше устремил голям поток от хора. Райнхарт ги чакаше пред един от входовете заедно със служители от Отдела за защита на персонала и няколко мъже, облечени в униформи срещу биозаразяване.
Бяха докарали и две колички за голф. За минути Пулър им съобщи на какво могат да се натъкнат.
— Ебола, превърната в оръжие за биотероризъм? — вдигна вежди началникът на Отдела за защита на персонала, мъж на име Тед Причард. — Вкарана във вентилационната система?
— Да — отвърна Пулър.
— Но ние разполагаме с достатъчен брой монитори за контрол на въздуха. Системата засича отклонения от нормата и твърди частици, включително ебола.
— Но дори и да ги засече, много хора ще бъдат заразени — посочи Пулър.
— Къде точно очакваш да се появи заразата? — избоботи Райнхарт.
Пулър не отговори.
Читать дальше