Дэвид Балдаччи - Бягството

След инцидента в Пентагона Райнхарт ги прие веднага. Пулър говори двайсет минути, а Нокс още пет.

Когато свърши, в кабинета се възцари тишина. Райнхарт седеше зад бюрото си и мълчеше, отпуснал преплетените си пръсти върху плота.

Нокс хвърляше нетърпеливи погледи към Пулър, но той седеше на мястото си и наблюдаваше Райнхарт.

Генералът прочисти гърлото си.

— Не мога да кажа, че одобрявам това, което сте направили, защото не го одобрявам — започна той. — Вашата задача е била да арестувате Робърт Пулър, а не да си сътрудничите с него. А вие не сте я изпълнили.

— Точно така, сър. Но вината е моя.

— За това могат да те изправят пред военен съд. Подпомагането на беглец лесно може да те изпрати в затвора.

— Така е, сър.

— Къде е той?

— В един мотел във Вирджиния.

— А ти твърдиш, че ви е помагал?

— Той посочи Пентагона като най-вероятната мишена. Но за него…

— Вирусът щеше да убие хиляди хора — прекъсна го Райнхарт. — А страната щеше да остане без военно ръководство.

— Всичко това е вярно — обади се Нокс, като местеше нервен поглед от единия към другия. — Според мен той многократно е изкупил вината си.

— Тук не става въпрос за изкупуване на вина, а за нарушение на закона — отсече Райнхарт, хвърли кос поглед към Пулър и добави: — Трябва незабавно да го арестуваш.

— Ще го направя, но при едно условие.

— Не си в позиция да поставяш условия, Пулър! — изръмжа генералът.

— Само едно.

— Добре знам какво си извършил. Рискувал си живота си за спасяването на други хора. Но в момента танцуваш по много тънък лед.

— Трябва да осигурите защита на брат ми.

— Защита?

— Той не може да се върне в затвора. Все още не.

— Те продължават да са на свобода, сър — подкрепи го Нокс. — Ренълдс, Бок и кой знае още кой. Проникнаха в Пентагона и по всичко личи, че имат шпиони навсякъде. Отдавна са наясно, че именно Робърт е осуетил плановете им.

— Вие двамата също. А това означава, че се нуждаете от защита точно колкото него.

Нокс погледна Пулър.

— Това не е лоша идея, поне на първо време.

— А какво ще правим с Ренълдс и Бок?

— Ще ги пипнем, Пулър — обеща Райнхарт. — Разполагаме с хиляди агенти, които ги търсят. Затворили сме всички входно-изходни пунктове! Няма как да се измъкнат. — Той помълча известно време, после тръсна глава. — Мисля да прибавя и едно свое условие към вашето. И двамата получавате защита заедно с брат ти. По този начин ще сте в безопасност, поне докато не решим какво ще правим. Според мен сте си го заслужили.

— Това не ме устройва — каза Пулър. — Не съм приключил с тези хора, сър. Възнамерявам да им отвърна със съкрушителна атака.

— Разбирам те много добре. Но трите звезди на пагона ми сочат, че правомощията ми са хиляда пъти по-големи от твоите. Ето защо се покриваш и чакаш. Това е заповед. Имай предвид, че не обичам да повтарям заповеди. Ясно ли е?

Пулър мълчеше.

— Нямаш избор, Пулър — дръпна го за ръкава Нокс. — Това е единственият начин. Не можем да зарежем всичко точно сега.

Пулър въздъхна и каза:

— Ясно, сър.

Генерал Райнхарт седеше срещу Робърт. Всички бяха в тайната квартира. Тя представляваше къща с три спални, разположена на една задънена улица в дълбоката провинция на Мериленд, носеща видими следи от скорошната икономическа криза. Беше уединена, но едновременно с това сигурна. С висока ограда и обслужващ персонал. На всеки два часа над нея прелиташе военен хеликоптер.

Райнхарт беше в униформа, а Робърт носеше джинси и суичър. Но въпреки това изглеждаха като равни по чин.

— Искам да вярвам, че си невинен по всички обвинения, Пулър — започна Райнхарт. — Нямам никакво желание да се върнеш в затвора, но, за съжаление, това не зависи от мен.

— Разбирам, сър.

Отстъпили в далечния край на стаята, Пулър и Нокс напрегнато слушаха.

— Ще бъда откровен с теб — продължи Райнхарт. — Независимо от всичко, което направи за предотвратяване на катастрофата в Пентагона, ние все още нямаме твърди доказателства, които да оборят присъдата ти.

— И това го разбирам, сър.

— Но въпреки това се предаде?

— Приех предложението на брат ми. Никога не съм имал намерение да бягам и да се крия. Просто се възползвах от шанса, който се появи пред мен. След това целите ми бяха ясни — да докажа невинността си и да се опитам да ликвидирам щетите, нанесени на държавата от истинските предатели.

— Имаш предвид Ренълдс.

— Дотолкова, доколкото само тя е все още жива. Дофри и Робинсън са мъртви. Те обаче са били принудени да предават страната си, докато Ренълдс го прави доброволно. Освен това не трябва да забравяме и за руския оперативен агент Антон Бок, който на практика е вербувал Ренълдс.