Дэвид Балдаччи - Бягството

Но в случая Ренълдс се нуждаеше само от пушката и оптическия мерник. Предстоящият изстрел едва ли щеше да е по-труден от уцелването на хамбар. Специално нейната M107 беше оборудвана с автоматичен механизъм за самозареждане. Извади един патрон и започна да го разглежда. Петдесеткалибровата гилза завършваше със зелен връх и сиво кръгче около него. В професионалните среди тези боеприпаси бяха известни като „патрони с комбинирано действие“.

Тя го върна на мястото му, нагласи пушката и залегна зад нея.

Подвижният компенсатор беше монтиран близо до края на дулото, за да омекоти отката. В долната част на приклада имаше гнездо за допълнителна опора, а основната тежест на оръжието поемаха две стоманени крачета в средната част, монтирани под ъгъл спрямо земята.

Ренълдс включи оптиката и погледна през нея. После започна да мести дулото наляво-надясно, фиксирайки го върху различни точки. Приключила с пробите, тя насочи пушката в предварително избраното място на входната врата.

Последният патрул беше минал преди минута. В къщата цареше мрак, нищо не помръдваше. Вероятно всички спяха. Изобщо нямаше да разберат какво им се случва.

Тя издиша и забави пулса си до възможния минимум. Беше абсолютно убедена, че няма как да пропусне от това разстояние и с това оръжие. Не и с патроните, които беше заредила.

Натисна спусъка. Куршумът свирна във въздуха и се заби в страничната стена на къщата. Той беше от типа „силно експлозивен и запалителен бронебоен заряд“. Във вътрешността на 50-калибровия куршум беше вградено 30-калиброво ядро от волфрам, което беше в състояние да пробие танкова броня, тухлени стени и бетонни блокове. Дървената ламперия и гипсокартонът изобщо не представляваха препятствие.

Взривателят направи контакт. Ядрото избухна и отнесе предната част на къщата. Покривът пламна от природния газ, с който се отопляваха помещенията. Огънят светкавично се прехвърли и на празните къщи в съседство.

С втория изстрел Ренълдс унищожи микробуса на охраната, паркиран отпред. Той буквално подскочи във въздуха и се разпадна. Тя отново натисна спусъка. Нощта се разтърси от поредната експлозия. Рухна още една стена. Вътрешността на къщата беше обхваната от пламъци. Тухленият комин на покрива рухна сред рояк от искри.

Ренълдс търпеливо чакаше. Ако някой от обитателите изскочеше навън, той със сигурност щеше да поеме директно следващия куршум, който щеше да го прониже, за да се взриви зад гърба му.

Със следващите три изстрела унищожи и останалите автомобили на охраната. Единият от тях се приземи точно по средата на улицата, блокирайки достъпа до входа. Небето изчезна, скрито от ярките пламъци и гъстите облаци дим.

Ренълдс реши, че е време да се изтегли, защото така или иначе вече не виждаше мишените си. Те най-вероятно бяха мъртви, тъй като никой не можеше да преживее такава атака. От новия живот в Русия я делеше само едно кратко пътуване с автомобил до частното летище.

Куршумът я улучи в лявото рамо в мига, в който се надигна от мястото си зад пушката.

Отначало беше толкова шокирана, че дори не усети раната. Куршумът бе преминал през тялото й и се беше забил в пръстта. Ключицата й се натроши, беше засегнат и ротаторният маншон. Рамото й кървеше, но куршумът я беше пронизал с такава сила, че стените на дупката бяха обгорени и това правеше кръвозагубата минимална.

Олюляваща се от силния шок, Ренълдс успя да се изправи и притисна с длан безполезната си ръка. Огледа околността, за да открие откъде е дошъл изстрелът. Но тъмнината я обгръщаше от всички страни. Забравила за пушката, тя се запрепъва надолу по пътеката, в края на която я чакаше колата на Бок. Зад гърба й се чуха стъпки. Опита се да побегне, но човекът зад нея се движеше много по-бързо.

Обърна се за пореден път, но в същия миг се спъна в някакъв храст, просна се на земята и изкрещя от болка.

После бавно се обърна по гръб.

Преметнал своя снайпер през рамо и с насочен в гърдите й пистолет, Джон Пулър се беше надвесил над нея.

— Простреляна съм! — извика тя в момента, в който го разпозна.

— Знам — каза той. — Нали аз го направих.

— Мръсно копеле! Мръсно, гадно копеле!

Без да обръща внимание на тези думи, Пулър включи портативната си радиостанция.

— Изпратете носилка. Да, горе на хълма. Имаме ранена. Животът й е вън от опасност, така че не се налага да бързате.

— Ще те убия! — изкрещя тя. — Заклевам се, че ще те убия!

Тя направи опит да го ритне, но не улучи. После простена и се отпусна назад, парализирана от болка.