Дэвид Балдаччи - Бягството

— За съучастие в терористичен заговор срещу Съединените щати — отвърна той, без да я чака да довърши.

— Тя няма нищо общо!

— Стига, Сюзан — презрително я изгледа той. — Нима искаш да ни убедиш, че дъщеря ти, с който си изключителна близка, е нямала представа с какво си се занимавала? Всеки начинаещ прокурор може да й издейства присъда за съучастие. Тя ти се обади веднага след като поисках да се срещна с нея.

— Наистина ми се обади, но…

Юмрукът на Пулър се стовари върху масата с такава сила, че дървото се пропука.

— Затваряй си устата и слушай, по дяволите! — изрева той.

Ренълдс замръзна.

— Сега ще ти обясня как ще се развият нещата — отчетливо изрече той. — Ако не подпишеш тези признания и откажеш да дадеш подробни показания за оневиняването на брат ми, ще бъдеш изправена пред съда и осъдена на смърт. — Той махна с ръка към телевизора. — Освен това дъщеря ти ще бъде обвинена и осъдена на доживотен затвор без право на замяна. Заради теб, а не защото е направила нещо незаконно. На път си да съсипеш живота на Одри.

— Тя не знаеше абсолютно нищо! — извика Ренълдс. — Ще дам клетвени показания, че е било така.

— Мислиш ли, че на някого му пука? — изгледа я той. — Освен това тя се е забъркала здравата.

— Имаш предвид последния ни телефонен разговор? Той беше съвсем невинен.

— Разговорите, Сюзан. Защото, след като си тръгнах от магазина, тя ти се е обадила още веднъж. След като вече й казах, че си заподозряна в шпионаж. По този начин не само ти е позволила да ме проследиш до квартирата, но и показва, че знае нещо за престъпната ти дейност. На всичкото отгоре ти финансираш бизнеса на мечтите й, нали? Съдебните заседатели лесно ще приемат, че това е ставало с парите, които са ти плащали за противодържавна дейност, а някои от тях дори ще бъдат убедени, че става въпрос за пране на пари. Пари на терористите. Заговорът срещу Пентагона не беше военен акт, а терористичен. И всеки, който е участвал в неговата реализация, трябва да бъде обявен за терорист, независимо дали е американски или чужд гражданин. Тоест голяма част от правата му излитат през прозореца.

Ренълдс стисна зъби и пребледня.

— Тя може би не знае с какво точно сте се занимавали ти и Бок, но това едва ли ще я спаси от обвинението за съучастие в тероризъм — продължи Пулър. — Тоест, ако не направиш каквото трябва за дъщеря си, животът й е свършен.

— Аз… Аз не мога…

Разтворената длан на Пулър отново се стовари върху масата.

— Ще ти го кажа по друг начин, Ренълдс. Наистина съм тук, за да оневиня брат си. Едновременно с това обаче исках да ти дам последен шанс да спасиш Одри. Вярвам, че е невинна, а невинните хора не бива да лежат в затвора. Като брат ми. Но тук става въпрос за националната сигурност и хрътките искат кръв. Ти едва не ликвидира цялото военно ръководство на страната ни! По тази причина те ще преследват всеки, който е близо до тази гадост. Държавните адвокати стоят зад тази врата и очакват твоя отговор. Ако не подпишеш признанията, шансът ти се стопява завинаги. А през следващите шейсет години твоята любима дъщеря ще лежи във федерален затвор с максимално строг режим. Вината за това ще бъде единствено твоя и на никой друг. Надявам се, че тази мисъл ще продължава да те измъчва и в килията на осъдените на смърт.

След тези думи Пулър остави химикалката върху книжата, облегна се назад и зачака.

Ренълдс го гледа доста дълго, преди да вдигне очи към дъщеря си на екрана.

— Значи ме притискаш със заплахи, за да подпиша? — глухо попита тя.

— Напротив. Правя всичко по силите си да те насърча да кажеш истината. Фактите, с които ще подкрепиш своите признания, несъмнено ще докажат вината ти. Но ако те ни насочат по следите на други предатели, още по-добре.

— Нима мислиш, че руснаците няма да ме ликвидират, ако приема да ви сътруднича?

— Единична килия в затвор с максимална сигурност, Сюзан. В момента ние сме твоите най-добри приятели. Там е единственото безопасно място за теб.

Дясната й ръка посегна към химикалката. Бавно. Много бавно.

— Ти наистина си безсърдечен — тихо промълви тя, след като подписа.

— Може би това е причината да се разбираме толкова добре. Защото и ти си същата.

Пулър взе документите, прибра химикалката и тръгна към вратата, без да поглежда назад.

Пулър нагласи вратовръзката си и облече сакото. Закопча го догоре, опипа почетните лентички, за да се увери, че всичко е на място, а след това взе шапката си.