Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Какво означава това? — попита рязко Пулър.

— Мисля, че ти го казах съвсем ясно. Трябва да приключвам, Джон. Един генерал ме чака. Постарай се да не съсипеш кариерата си, става ли?

Връзката прекъсна.

Пулър впери поглед в телефона. Избирателна памет? Какво, по дяволите, означава това?

Час по-късно позвъни Стан Демирджиян. Три часа след това Пулър крачеше по коридора на хосписа, в който бе дошла да умре Линда Демирджиян. Съпровождаше го медицинска сестра.

Съпругът й беше предпочел да не присъства на тази среща.

Пулър го разбираше. Старият сержант сигурно би избрал да превземе отново Хамбургер Хил, вместо да чуе как жена му ще обвини в убийство бащата на Пулър.

Сестрата отвори вратата и покани Пулър да влезе, преди да го остави насаме с Линда Демирджиян. Пулър погледна към леглото. Видя стойка за интравенозно вливане, монитор и кабели, които го свързваха с изнемощялата жена на леглото. Изминалите три десетилетия и тежката борба с рака я бяха променили до неузнаваемост.

Пулър огледа малката стая. Приличаше на тази, в която лежеше баща му. Зачуди се кое ли е по-лошо: да знаеш, че умираш, или да нямаш представа какво се случва с теб?

Той придърпа един стол и седна до леглото.

— Госпожо Демирджиян?

Жената помръдна леко, обърна глава към него и отвори очи.

— Кой сте вие? — промълви тя с дрезгав глас.

— Джон Пулър. Младши.

Тя отвори очи по-широко, но само за миг, след което примижа, сякаш осветлението в стаята бе прекалено силно, прекалено болезнено.

— Последния път, когато те видях, беше малко момче.

— Да, госпожо.

Пулър погледна прозрачните торбички, окачени на Стойката, и проследи течността, която капеше от тях и се вливаше в ръката на Линда Демирджиян. Оттам лекарствата попадаха в кръвта й. Не се съмняваше, че едно от тях е морфин.

— Дошъл си… заради… писмото.

— Да, госпожо.

— Много обичах Джаки. Уважавах я повече от всеки друг човек, когото познавах.

Като повечето жени с това име Жаклин Пулър бе известна сред приятелите и познатите си просто като Джаки. Освен това дори физически приличаше на Жаклин Кенеди.

— Знам, че и тя ви харесваше.

— Аз… аз съм сигурна, че не си останал очарован от постъпката ми…

Думите излизаха бавно от устата й. Пулър предположи, че това е резултат от всички лекарства, които вземаше.

— Бих искал да науча повече.

— Прочете ли го?

— Да.

— Какво те интересува?

— В писмото казвате, че родителите ми често са се карали.

— Така е.

— Но аз не си спомням подобно нещо.

— А спомняш ли си, че понякога майка ти ви оставяше с брат ти у нас?

— Да.

— Правеше го, за да… за да не ставате свидетели на скандалите им.

— Откъде знаете?

— Тя ми го е казвала.

— Но откъде е знаела предварително, че ще се скарат?

— Защото баща ти се прибираше след поредната мисия. Тогава винаги се караха.

Пулър се облегна на стола си.

— И за какво се караха?

— Най-вече защото той се опитваше да контролира всеки аспект от живота й.

Колкото повече говореше Линда Демирджиян, толкова по-силен ставаше гласът й. Тя дори се изправи леко на възглавницата си. Извърна глава настрани и погледна Пулър.

— Знам, че не ти е приятно да слушаш подобни неща. Мога да си представя как си боготворял баща си.

— Баща ми не беше безгрешен. Можеше да бъде доста рязък и дори груб понякога.

— Да. С Джаки беше груб.

— Никога не е посягал на майка ми — повиши тон Пулър, но мигом изпита разкаяние. Жената се намираше на смъртно легло. — Съжалявам.

— Недей. Баща ти имаше труден характер, Джон. Беше свикнал да командва мъже при възможно най-тежките обстоятелства, на бойното поле. Беше свикнал да изпълняват всичко, което им каже. В брака нещата не стоят така. Особено с жена като майка ти. В някои отношения тя имаше по-силен характер дори от баща ти.

— Но защо смятате, че той я е убил?

— Защото Джаки се боеше от него. Страх я беше, че ще й направи нещо. — Линда Демирджиян си пое дъх и продължи: — Освен това смяташе да го напусне.

Пулър замръзна.

— Възнамерявала е да напусне баща ми?

— Искаше да получи родителски права над теб и брат ти.

— Тя ли ви го каза?

— Майка ти ми казваше много неща, Джон.

— Излязла е онази вечер. За вас ли беше тръгнала?

— Не.

— А имате ли представа къде е отивала или с кого би могла да се срещне?

— Джаки имаше няколко приятелки сред съпругите на офицерите. Може да е отивала при всяка от тях.

— Споделяла ли е страховете си с друга освен вас?