Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Плъзна ръка първо в десните, а после и в левите джобовете на якетата на двамата мъже. Взе ключовете за микробуса, позяпа танцуващите и си тръгна. Качи се в микробуса, запали и потегли. Спря извън градчето, за да смени номерата. Предварително бе огледал микробуса за отличителни белези, но не бе открил никакви. Беше сравнително нов. Имаше милиони като него. Според регистрационния талон името на собственика бе Бъфорд Аткинс. Е, господин Аткинс трябваше да си потърси нова кола.

Задната част на микробуса бе пълна с ръчни и електрически инструменти, както и с няколко комплекта работни дрехи. Всичко това можеше да бъде от полза на Роджърс.

Той шофира в продължение на шест часа, но измина само двеста и петдесет километра. Напредваше бавно, защото пътищата бяха предимно двулентови, много тесни и осеяни с остри завои, които прорязваха гористите склонове на Апалачите. Копнееше за високите скорости, които осигуряваха широките прави магистрали, но ако съдеше по картата, която откри в жабката, до тях оставаше още много време.

Отби край пътя, подремна няколко часа и продължи. Най-после излезе на магистралата и се насочи на изток. Час по-късно спря да хапне.

Извади снимката на Крис Балард. Гениален ум, Роджърс трябваше да му го признае. Изпреварил своето време. Но жената, която избягваше светлината на прожекторите, бе по-умна дори от Балард. По онова време тя бе на двайсет и няколко, но що се отнасяше до интелект и визия, нямаше равна на себе си в цялата компания. Сега наближаваше шейсет. Роджърс се чудеше къде ли се намира. Всъщност той бе обсебен от този въпрос.

Клеър Джерико.

Не бе изричал това име на глас от трийсет години.

Завъртя с палец пръстена си. Джерико му го бе подарила. Той бе запомнил надписа, гравиран от вътрешната му страна.

За всеобщото благо.

Да, бе!

Клеър Джерико можеше да е навсякъде. Можеше дори да е мъртва. В такъв случай Роджърс щеше да открие гроба й, за да се увери. След това щеше да разрови земята с голи ръце, да отвори ковчега и да превърне в прах онова, което бе останало от нея. Ако пък беше жива, щеше да я прати в гроба.

Върна се в микробуса и потегли. На един светофар до него спря полицейски патрул. Ченгето зад волана го погледна. Роджърс се бе вторачил право пред себе си. Нямаше шофьорска книжка, а колата бе крадена. Имаше нож, по който бяха останали следи от кръвта на мъртвец. В микробуса се намираше и пистолетът, принадлежал на убития от него търговец на оръжие. Полицията в цялата страна го издирваше за нарушаване на условията по предсрочното му освобождаване. Той обмисли няколко варианта как да убие полицая, ако го спре. За щастие на ченгето, то отби вдясно веднага след светофара. Роджърс ускори бавно и не след дълго патрулната се скри от погледа му.

Потри тила си. Не искаше точно сега да се замисля върху факта, че болката в мозъка му се усилва и усещането е съвсем различно в сравнение с преди.

Ами ако главата ми експлодира, преди да довърша започнатото?

Сви първо дясната си ръка, после лявата. Раната от ножа зарастваше. Погледът му обходи хоризонта. Нощното му зрение бе по-силно, но и дневното му бе добро.

Прекоси планините и навлезе в централната част на щата. Три часа по-късно стигна до един югоизточен район на Вирджиния, известен като Тайдуотър, и спря. Точно пред него се намираше Форт Монро.

Беше ранно утро. Наоколо нямаше жива душа. Още в затвора бе научил, че военната база е закрита. Но това нямаше никакво значение.

Пол Роджърс знаеше само едно нещо. След всичките тези години най-сетне се бе прибрал у дома.

Реши да почерпи информация направо от извора. Защото брат му не забравяше нищо. Никога.

Получи отговор на имейла си след броени минути.

> Детегледачката ни се казваше Карол Андрюс. Баща й беше капитан Ръсел Андрюс от хората на татко. Знаеш как да го откриеш.

Пулър наистина знаеше. Чичо Сам винаги беше наясно какво правят бившите му професионални войници поради две много конкретни причини — военните пенсии и здравните застраховки.

Пулър влезе в друга база данни и откри, че Ръсел Андрюс е преминал в резерва като полковник и живее на атлантическото крайбрежие на Флорида. Намери телефонния му номер и го набра.

След като се представи, двамата посветиха първите няколко минути на спомени и въпроси от страна на Андрюс за бившия му командир. Пулър научи, че дъщеря му Карол, в момента на четирийсет и седем години, е омъжена, има три деца, вече тийнейджъри, и живее в Ричмънд. Бе взела фамилията на мъжа си, Пауърс.