Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Двамата се отправиха към колата й.

— Накъде? — попита Роджърс.

— Искам да карам нанякъде, докато се уморя или ми омръзне.

— Звучи добре.

— Изненадана съм, че те пуснаха на свобода.

Роджърс докосна онова място на главата си.

— Извадиха го… извадиха импланта. Това ме промени. Сега съм… по-добре.

Той измъкна шишенце с хапчета от джоба си, лапна няколко и ги преглътна със слюнката си. Сюзан го погледна и попита:

— Откъде взе това?

— От приятели. Високопоставени приятели.

— И те ти помагат?

— Да. Освен че получиха импланта, взеха и цялата документация от изследванията на Джерико и разгадаха част от процесите, протекли в мен. Смятат, че има начин да променят нещата. Но засега хапчетата помагат състоянието ми да не се влоши.

Сюзан бръкна в чантата си и извади прозрачно найлоново пликче.

— Какво е това?

— Първокачествена трева.

— Откъде я взе?

— От приятели. Не толкова високопоставени като твоите.

Излязоха на магистралата, където Сюзан увеличи скоростта. Облегна се на седалката и погледна Роджърс.

— Как се почувства?

— Кога?

— При Джерико.

Роджърс зарея поглед през прозореца към нощното небе.

— Честно казано, усещането не беше приятно — каза той с напрегнат глас. — Чудя се какво ли говори това за мен?

Сюзан се пресегна и взе ръката му в своята.

— Мисля, че това е позитивен сигнал, Пол.

Той я погледна и каза:

— Няма да е лесно, Сюзан. Можеш да се откажеш по всяко време.

— Помниш ли, като споменах, че баща ми, който беше наркоман, умря в затвора, а майка ми пушеше крек?

— Да, но не мисля, че каза истината.

— Така е, излъгах. Останах и с двамата до самия им край. Мисля, че ще се справя и с теб.

Роджърс погледна отново през прозореца.

— Може би ще си намеря работа… някъде…

— Може и аз да направя същото. И тогава ще си наемем апартамент. За да започнем… нали се сещаш, нормален живот.

— Това ли искаш? — погледна я той.

— Защо не? — Сюзан стисна здраво волана. — Всички заслужават да имат нормален живот.

— Няма да е луксозен като при Балард.

— Всичко там беше лъжа и измама. Предпочитам реалността.

— Така и не ти благодарих, че ми спаси живота. Майърс се беше прицелила в мен.

— Веднъж ти обърнах гръб, но няма да се повтори.

— За какво говориш? — попита Роджърс.

— Когато лежеше на онази носилка, целият овързан. Просто си излязох и те оставих сам-самичък.

— Какво можеше да направиш?

— Трябваше да опитам нещо, а не да ти обърна гръб. — Сюзан го погледна и добави: — Съжалявам.

Роджърс вдигна рамене.

— Беше с мен накрая. Това е най-важното.

— Оттук нататък ще бъда винаги до теб, Пол. Винаги.

— И защо?

— Защото си приличаме, и то много.

— Откъде го измисли?

— И двамата носим следите от своите травми. Но притежаваме потенциал.

— И аз ще бъда до теб.

— Никога не съм се съмнявала. Ти просто си… програмиран така.

Двамата се спогледаха и се усмихнаха.

Продължиха напред по магистралата.

Към някое ново място, далече от тук.

На Мишел, за това, че неизменно е до мен.

На Майкъл Пийч, за постоянната подкрепа.

На Джейми Рааб, за това, че винаги е на моя страна.

На Линдзи Роуз, Анди Додс, Карън Торес, Антъни Гоф, Боб Кастило, Мишел Макгонигъл, Андрю Дънкан, Кристофър Мърфи, Дейв Епстейн, Трейси Дауд, Брайън Маклендън, Матю Баласт, Лукас Фосет, Деб Фътър, Бет де Газман, Джесика Крюгер, Оскар Стърн, Мишел Карас, Стефани Сирабиан, Бриджид Пиърсън, Фламур Тонуци, Бланка Олет, Джоузеф Бенинкейс, Тифани Санчес, Али Кътрон и всички останали в издателство „Гранд Сентръл“, за помощта.

На Арън и Арлийн Прийст, Луси Чайлдс Бейкър, Лиса Ербах Ванс, Мич Хофман (благодаря за поредната чудесна редакторска работа), Франсис Джалет-Милър и Джон Ричмънд.

На Мелиса Едуардс, благодаря за работата, която свърши. Желая ти успех на новото поприще.

На Антъни Форбс Уотсън, Джеръми Травейтън, Триша Джаксън, Кейти Джеймс, Алекс Сандърс, Сара Лойд, Ейми Лайнс, Стюарт Дуайър, Джеф Дъфилд, Джонатан Аткинс, Ана Бонд, Сара Уилкокс, Лиан Уилямс, Сара Маклийн, Шарлот Уилямс и Нийл Ланг от издателство „Пан Макмилън“ във Великобритания, които ме карат да се чувствам специален.

На Правин Наду и неговия екип в „Пан Макмилън“, Австралия, за усърдната работа.

На Каспиан Денис и Санди Вайълет за това, че са толкова добри литературни агенти и толкова забавни по купоните.

На Киф Брюър и Орла Касиди за чудесната аудио книга.