Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Генерал Колман се облегна назад и зачака отговора им.

Робърт и Джон се спогледаха. За тези няколко секунди помежду им премина поток от информация.

— Мисля, че виновните получиха заслужено наказание, сър — каза Пулър. — И мисля, че армията научи важен урок. Затова не смятам за необходимо случилото се да става публично достояние.

Колман кимна. Изражението му не разкриваше дали е съгласен с това решение или не. Той отвори едно чекмедже на бюрото си и извади от там папка. Сложи очилата си с телени рамки и се зачете в материалите.

— Доколкото разбирам, баща ви никога не е бил заподозрян за изчезването на майка ви, защото е бил извън страната. Неотдавна се разбрало, че това не е така. И макар и трийсет години по-късно, той станал основен заподозрян.

— Върнал се е ден по-рано — отбеляза Пулър.

— Ето причината — каза Колман и плъзна папката към тях.

Двамата братя останаха смаяни. Пулър взе папката, отгърна я и двамата започнаха да четат документите страница по страница. Когато приключиха, вдигнаха глави.

— Върнал се е, за да възрази срещу проучванията на Балард и Джерико?

Колман кимна.

— Програмата за създаване на супервойник е била строго секретна, но не е била чак такава тайна. Баща ви е бил бригаден генерал във Форт Монро, където се е разработвала тя. Вярно, не е бил комендант на форта, но за човек като Пулър Непримиримия подобни неща нямаха значение. Той приемаше всяко място, където го изпращаше армията, за свое и беше готов да го защитава с живота си в случай на необходимост.

— И е разбрал за програмата? — попита Пулър. — Джерико ми каза, че е познавала баща ми. И са имали разногласия.

— О, познавали са се много добре — каза Колман. — Имали са разногласия? Позволете ми да бъда по-прям. Баща ви е смятал работата на Джерико за пълен боклук. Това са думите, които е използвал. Сам ми каза, че войната трябва да се води от истински мъже. А истинските мъже трябва да кървят и да умират. Само в този случай хората няма да искат да воюват. Защото създадем ли роботи, които да се бият вместо нас, казваше баща ви, войните няма да имат край.

— В тази философия се крие много мъдрост — отбеляза Робът.

— Баща ви беше участвал в повече сражения от всеки друг офицер. Той много добре познаваше ужасите на войната. И смяташе Джерико за раково образувание, от което армията трябва да се отърве.

— Но не е спечелил тази битка… — изрече бавно Пулър.

Колман поклати глава.

— Доколкото знам, това е единствената битка, която е изгубил. Балард и Джерико се бяха окопали прекалено добре. Имаха солидни контакти. Разполагаха с огромни бюджети и помогнаха на много офицери да получат повишение. Това не беше правилно. Беше практика от най-зловреден вид, която още съществува.

— А баща ни?

— Отказвал е да се примири. Борил се е с години. — Генералът ги изгледа изпитателно. — И накрая си е платил доста скъпо.

Робърт се досети пръв.

— Не е получил четвъртата звезда.

Колман кимна.

— Не са имали основания да му откажат втората и третата звезда. Напълно си ги е заслужавал. Но когато става въпрос за четвъртата, политиката натежава над заслугите. Позицията, която баща ви е заел преди време, се е превърнала в бумеранг, защото той е ядосал много хора, от които е зависело дали ще получи четвъртата звезда. Затова се е разминал с нея. Нещо повече, бил е принуден да се пенсионира.

Колман замълча и почука четвъртата звезда на пагона си.

— Знаете ли за кого се сетих, когато я получих? За вашия баща. Заслужаваше я много повече от мен. Дълбоко в себе си се срамувах, че аз съм я получил, а той е лишен от тази чест.

Колман въздъхна и се облегна на стола си.

— Информиран съм за сегашното му състояние, но бих искал да ви предложа нещо. — Генералът помълча, сякаш за да събере мислите си. — Никога не сме го правили досега и няма официална тежест, но споделих идеята и тя получи одобрението както на военното, така и на цивилното ръководство. Искаме да връчим на баща ви почетна четвърта звезда. Щеше ми се да беше истинска, а не почетна, но това е невъзможно. Въпреки това държим да го направим. От уважение към баща ви. Извършена е несправедливост, която не можем да поправим, но поне донякъде можем да компенсираме. — Колман се приведе напред и попита: — Какво ще кажете?

— Отлична идея — отвърнаха едновременно Джон и Робърт.

Церемонията се състоя в стаята на Пулър-старши във военната болница. Присъстваха високопоставени военни, включително министърът на отбраната и председателят на Съвета на обединените началник-щабове. Церемонията по връчването на почетната четвърта звезда се ръководеше от генерал Колман.