Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Пол Роджърс стъпи във фоайето. Докато асансьорът бе отвеждал Нокс към апартамента на Джерико, той бе седял върху кабината, след като се бе промъкнал в шахтата през един вентилационен отвор. А когато асансьорът се бе спуснал надолу, Роджърс вече бе увиснал на една метална греда в шахтата в очакване на подходящия момент.

Той прекоси фоайето и видя Джерико на бюрото й, седнала с гръб към него. Работеше нещо на лаптопа си. Сигурно ставаше въпрос за сложно научно изследване, погълнало цялото й внимание. Тя вдигна поглед едва когато дланите на Роджърс обвиха врата й.

Нокс седеше долу на улицата и се взираше в последния етаж на сградата. Вятърът се усилваше. Поредният му порив разроши косата й, затова тя вдигна отново яката на шлифера и пъхна ръце в джобовете си. И макар да знаеше, че е невъзможно, стори й се, че чува прекършването на гръбнак осем етажа по-нагоре.

Казах ти, че имам приятели на високи места.

Като апартамента ти например.

Телефонът й изпиука. Тя го извади и погледна дисплея. После набра съответните цифри и позвъни.

— Готово — каза тихо Нокс.

— Джон не бива да узнае — каза гласът. — Той просто не е устроен така.

— Никога няма да узнае — отвърна Нокс. — Мога да пазя тайна.

С тези думи тя прибра телефона, обърна се и изчезна в мрака.

Робърт Пулър остави телефона си на бюрото. Замисли се за смъртта на Клеър Джерико, но само за броени секунди. После я изхвърли от паметта си и се зае с по-важни задачи.

Братята Пулър вървяха из един от най-големите лабиринти в света. Мястото им бе добре познато. Пентагонът. И двамата бяха облекли униформи. И двамата крачеха уверено към кабинета, в който ги очакваха.

Човекът, който ги бе повикал тук, беше генерал Джони Колман, заместник-председател на Съвета на обединените началник-щабове. Макар длъжността му да не предполагаше оперативна власт, единственият по-старши офицер от него бе самият председател на Съвета. И тъй като той бе генерал от военновъздушните сили, Колман бе най-старшият сред всички генерали от сухопътните сили. Навремето бе служил като младши офицер под командването на Пулър Непримиримия, преди да направи завидна кариера в армията.

— Какво смяташ, че иска? — попита Пулър, докато двамата с Робърт вървяха по коридорите на Пентагона.

— Очакват ни или добри, или лоши новини — отвърна брат му.

— Чу ли за случилото се с Джерико? — попита Пулър.

— Чух — отвърна Боби.

— Така и не са намерили Роджърс.

— И това чух.

— Ако е бил той, как е разбрал къде живее? Тази информация беше засекретена.

— Нямам представа — каза Робърт.

Стигнаха кабинета на Колман. На флага на заместник-председателя бе изобразен американски белоглав орел с хоризонтално разперени крила. В ноктите си стискаше три стрели и тринайсет червени и бели ленти, символизиращи първоначалните колонии. Това бе внушителен, царствен образ, на който самият Колман съответстваше напълно.

Генералът бе едър мъж, висок метър и деветдесет и пет и над сто и десет килограма, с широки гърди и желязно ръкостискане. Побелялата му коса бе подстригана съвсем късо, а гласът му, командвал войници в продължение на четири десетилетия, звучеше като боен рог. Колман беше облечен в парадна униформа, отрупана с лентички и медали. Както уведоми братята Пулър, след като ги въведе в личния си кабинет, след тази среща го очаквало официално мероприятие.

Генералът седна зад огромното си бюро, а братята на столовете от другата му страна. Колман започна по същество:

— Трудни времена и за вас, и за генерал Пулър. Майка ви беше една от най-прекрасните личности, които съм имал честта да познавам. Това е голяма трагедия. — Той замълча, повъртя един молив в ръцете си и продължи: — Информираха ме за случилото се. Реших да се намеся най-вече защото ставаше въпрос за вашето семейство. Както знаете, служил съм под командването на баща ви. За две години с него съм научил повече, отколкото за всички останали години в армията. За мен няма по-добър боен офицер от Пулър-старши. Говоря от личен опит.

— Благодаря, сър — каза Робърт.

— Оставете ме да довърша. — Той погледна Пулър и продължи: — Армията ви предаде, старши военен следовател Пулър. Вие й служихте вярно, а тя не ви се отплати със същото. Информираха ме за това, което се е случило преди трийсет години. Имам предвид, за това което наистина се е случило. Възмутен съм. И не само аз, но и председателят на обединените началник-щабове генерал Халверсън е запознат със ситуацията и подкрепя моята оценка. В един съвършен свят изследователският проект, ръководен от Крис Балард и Клеър Джерико преди три десетилетия, никога нямаше да получи зелена светлина. Убийствата на тези жени нямаше да бъдат потулени. А случилото с майка ви… — Колман счупи молива на две. — Знам, че са открили Джерико мъртва. Официалното заключение е самоубийство. Сега вече истината, цялата истина може да излезе на бял свят. Армията ще поеме своята вина, както би трябвало да направи. Смъртта на тези жени, на майка ви, на Джерико… всичко. Достатъчно е да кажете една дума и това ще излезе на бял свят. Няма да упражня никакъв натиск над вас, под каквато и да било форма. Говоря сериозно. Армията допусна грандиозна издънка.