Майкл Крайтон - Драконови зъби

Стърнбърг пише две книги: „Животът на един ловец на фосили“ (1909) и „На лов за динозаври в пущинаците на река Ред Диър, Албърта, Канада“ (1917). Негова е заслугата за откриването на Monoclonius, или, както е известен масово, „рогатия динозавър“. Според него Коуп е казал: „Никой не може да твърди, че ни обича, ако безразборно унищожава работата ни. Никой човек не обича Бог, ако Бог безразборно унищожава съществата му“.

Фосилите, събрани от Стърнбърг, са изложени в музеи по целия свят.

„Биографията — казва Оскар Уайлд — придава на смъртта нов ужас“.

Дори в художествено произведение за отдавна починали хора има причина да се съобразим с това усещане.

За читателите, които не познават американската история от онзи период, може би ще е интересно да научат, че професорите Марш и Коуп са реални хора, а съперничеството и антагонизмът помежду им тук са предадени без преувеличение — всъщност дори са смекчени, защото деветнайсети век допуска в междучовешките отношения ексцеси, каквито днес е трудно да повярваме, че е имало.

Коуп наистина пътува до пущинаците на Монтана през 1876 г. и открива зъби от бронтозавър общо взето както е описано тук [4] Бележка на редактора на американското издание: Чарлз X. Стърнбърг приписва това откритие на Коуп в книгата си от 1909 г. „Животът на един ловец на фосили“. Други приписват откритието на Brontosaurus на Марш. .

Антагонизмът между Коуп и Марш, който в действителност продължава повече от десет години, тук е сведен до само едно лято, с малки промени. Така например Марш прави фалшивия череп, който Коуп да открие, и други подобни. Истина е обаче, че в много случаи работниците на Коуп и Марш понякога са водели престрелки — с много по-сериозни намерения, отколкото се вижда тук.

Героят Уилям Джонсън е изцяло измислен. Не бих чел този роман като историческа книга. Историята е описана точно в книгата на Чарлз Стърнбърг „Животът на един ловец на фосили“, която подробно разказва за пътуването на Коуп в пущинаците на Монтана.

Задължен съм на Е. И. Колбърт, видния палеонтолог и куратор на Американския музей за естествена история, за това, че ме запозна с конфликта между Марш и Коуп. В писмата си до мен той предложи да напиша роман за тях. Освен това ми даде ценни насоки чрез книгите си.

И накрая, читателите, които разглеждат албуми с фотографии, както правех аз, трябва да бъдат много внимателни с надписите под снимките. Появила се е нова порода фотоалбум, в който автентичните снимки от Запада са придружени от мрачна, подобна на елегия проза. Тя може да подхожда на снимките, но се разминава с фактите — това тъжно, меланхолично отношение е пълен анахронизъм. Градовете като Дедуд днес може да ни се струват потискащи, но някога са били процъфтяващи населени места, а хората са отивали в тях с радост. Твърде често тези, които пишат обяснения под снимките, се отдават на собствените си неинформирани фантазии, свързани с тези снимки и тяхното значение.

Всички събития от 1876 г. са се случили, както са описани тук, с изключение на факта, че през тази година Марш не е водил група студенти (правил го е всяко лято през предходните шест години, но през 1876 г. остава в Ню Хейвън, за да се срещне с английския биолог Т. X. Хъксли), че всички открити от Коуп кости са пътували с парахода по Мисури и никаква част от тях не е поемала към Дедуд, и Робърт Луис Стивънсън не е пътувал на Запад преди 1879 г. Описанията на Индианските войни са точни, за съжаление, и от гледната точка на времето сто и повече години след това може да се каже, че американският Запад, какъвто е описан на тези страници, подобно на света на динозаврите преди това, скоро е изчезнал завинаги.

Всеотдайността на Майкъл към занаята му беше безкрайна: в течение на кариерата си от повече от четирийсет и три години той написа трийсет и две книги, произведенията му вдъхновиха множество филми, а като режисьор, сценарист и продуцент самият той създаде емблематични филми и телевизионни програми. Не само че винаги работеше върху следващия проект — винаги работеше върху следващите проекти. Майкъл четеше непрекъснато, изрязваше интересни статии, събираше материали за бъдещата си работа, като гледаше към миналото, наблюдаваше настоящето и мислеше за бъдещето. Обичаше да разказва истории, в които границите между фактите и възможните сценарии „ами ако“ са размити.

Винаги се разделяш с роман на Крайтън, негов филм или негово телевизионно предаване по-мъдър и ти се иска още. Тъй като всичко в работите му беше много щателно проучвано, човек не би могъл да не си мисли, че да, може би наистина динозавър може да бъде върнат към живот от ДНК, открита в добре запазен комар, или че наноботовете могат да действат интелигентно и независимо и да предизвикат хаос сред човешките си създатели и тяхната среда.