Жозе Родригеш душ Сантуш - Ключът на Соломон

ATLAS.

Бяха пристигнали. ATLAS беше един от най-важните детектори на елементарни частици на ЦЕРН — машината, в която прочутият Хигс бозон, познат още и като "божията частица", най-сетне бе засечен. Именно в нея се намираше едно от местата, където "порциите" протони се сблъскваха със скорост, близка до скоростта на светлината, създавайки десетки хиляди елементарни частици — кварки, електрони, мюони, глуони, неутрино, Z и W бозони, фотони и вероятно дори гравитони, което би позволило идентифицирането на фундаментални природни сили и частици.

Жан-Клод отново извади радиостанцията и доближи уста до микрофона.

— Сокол 1 вика Гнездо — повика колегите си той. — Стигнахме до целта. Накъде да се насочим сега? Край.

— Гнездо вика Сокол 1 — отвърнаха от апарата. — Компютърът ни посочва, че проблемът е близо до външния мюонен детектор. Моля да отидете там и да проверите. Край.

Погледите на двамата охранители веднага се спряха върху огромната кръгла "лопата", където се намираше външният мюонен детектор. Там действително се забелязваше някакво движение. Не се осмелиха да пристъпят нататък, а насочиха фенерчетата си и очите им се разшириха от ужас, когато забелязаха облака пара, който се стелеше наоколо.

— Хелий! — извика Жан-Клод. — ATLAS изпуска хелий!

— Какво ще правим? — попита другият мъж, ужасен от това откритие. — Да се обадим за подкрепление?

— Ние сме подкреплението, идиот такъв! — скастри го Жан-Клод, който едва сдържаше нервността и тревогата си. — Трябва да отидем там, за да установим откъде точно идва течът. Двамата мъже предпазливо се приближиха до детектора ATLAS . Машината беше наистина огромна — до нея се чувстваха като джуджета. Заобиколиха голямата кръгла "лопата" на външния мюонен детектор и се взряха в облака от пара, изпускана от малък разрез в стоманеното чудовище.

— Там сред парата има нещо!

— Къде?

Жан-Клод насочи фенерчето си към мястото.

— Ето там, не виждаш ли?

Опитаха се да разберат какво е, но от това разстояние и заради парата изглеждаше невъзможно да различат обекта, чиито очертания едва се виждаха. Трябваше да се приближат до детектора ATLAS . Боязливо, с тежки стъпки, сякаш изкачваха планина, докато светлината на фенерчетата шареше из парата, двамата се отправиха към голямото съоръжение.

Стигнаха на два метра от него, но не се осмелиха да се приближат повече, за да не бъдат застигнати от хелиевия облак. Усетиха студ, очевидно заради изтичането на хелия, но това не беше най-лошото. Знаеха, че при контакт с въздуха хелият се превръща в пара и заема мястото на кислорода, поради което рискуваха да се задушат, ако се приближат повече. Струваше им се, че мястото, на което се намираха, е границата за тяхната безопасност. Още една крачка и поемаха неизбежния риск да загинат.

Борейки се срещу студа, който вцепеняваше тялото му, Жан-Клод насочи фенерчето си към онова, което се намираше точно до разреза, изпускащ парата.

Човек.

— По дяволите!

Проснато на земята тяло с торса навън, а краката — в машината, лилаво на цвят лице. Труп. Очевидно мъжът бе умрял от задушаване или от липса на кислород заради изпускания хелий, или дори от вдишаните хелиеви пари, които причиняваха смъртоносни вътрешни изгаряния.

Аутопсията щеше да установи как точно се е случило, но така или иначе, мъжът категорично беше мъртъв. Светлината на фенерчетата се спря върху лицето на жертвата и Жан-Клод зяпна от изумление.

— Това е старецът! — извика той. — Онзи тип от ЦРУ!

— Кой?

— Мъжът, който сутринта се опита да влезе тук с оръжие, помниш ли? Това е той!

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Аз се разправях с него и добре знам какво говоря. Това е старецът от ЦРУ! Франк… Франк… Франк някой си. — Жан-Клод стисна устни, докато се мъчеше да си спомни. Името беше на върха на езика му. — Белами! Това е. Франк Белами. Май е голяма клечка в ЦРУ.

— Но какво прави тук, напъхан в ATLAS ?

Жан-Клод не отговори на въпроса, тъй като явно нямаше отговор. Огледа тялото под лъча на фенерчето си и забеляза, че едната ръка беше протегната напред, а между пръстите имаше лист хартия.

— Какво е това? Виждаш ли го?

Колегата му се взря в листа.

— Да. Има нещо написано. Можеш ли да го прочетеш? Двамата мъже се обърнаха така, че да виждат изписаната страна, и прочетоха надписа.

— Що за загадка!