Жозе Родригеш душ Сантуш: Ключът на Соломон

Трябваше да импровизира.

Сложи ръка на кобура си под палтото и като забеляза, че е празен, си спомни, че охранителите във фоайето бяха взели колта му. Реши да действа по друг начин. Извади ключ от джоба на панталона си и с върха му започна да развинтва монтираното в стената табло. Процедурата му отне само някакви си пет минути, след което таблото поддаде и се измъкна от стената, държейки се само на електрическите кабели.

След като ги огледа. Белами извади мобилния си телефон и натисна един клавиш. Острието изскочи с изщракване и апаратът се превърна в нещо, което приличаше повече на швейцарско ножче. Мъжът от ЦРУ се усмихна. Мобилните телефони, които дирекция "Наука и технологии" беше проектирала и създала за агентите, бяха практични и заблуждаващи. Хвана една черна жичка и я сряза с ножчето. След това стори същото с друга, този път червена. След като освободи и двете жички, хвана краищата им и ги съедини.

Вратата се отвори с леко бръмчене.

— Пипнах те!

Мина през вратата, но преди да продължи, се обърна и внимателно огледа коридора зад себе си. Не можеше да определи дали се дължеше на влиянието на магнитното поле, но чувството че някой го следи, се бе засилило.

Докато сноповете протони биваха инжектирани от ускорител в ускорител, напрежението в контролната зала нарастваше. Шепотът между физиците затихна напълно и обстановката значително се нагнети. Кулминационният момент бързо наближаваше.

— Хайнрих! — извика директорът. — Каква е скоростта на протоните?

— Четиристотин и пет гигаелектронволта и продължава да расте, господин директор.

Директорът се обърна към другата част на залата.

— Морис, Големият адронен ускорител готов ли е да поеме заряда?

— Да.

— Пол, какво става с магнитите?

— Магнитното поле нараства пропорционално с ускорението на протоните, сър.

Мощта на полето, създадено от супермагнитите, трябваше да се увеличава така, че да ускори протоните, карайки ги да извият траекторията си и следователно да се задържат в Големия адронен ускорител. Всички в залата имаха усещането, че този деликатен момент беше една от критичните точки на операцията.

— Хайнрих, готови ли сме?

— Почти, господин директор.

— Започни обратното броене.

— Четиристотин и петнадесет гигаелектронволта енергия, като продължава да расте… четиристотин и двадесет гигаелектронволта енергия и продължава да расте… четиристотин двадесет и пет гигаелектронволта енергия и нараства…

— Внимание, Морис… режим на порции, готовност на рампата.

— Четиристотин и тридесет гигаелектронволта енергия и продължава да расте… четиристотин тридесет и пет гигаелектронволта енергия и расте… четиристотин и четиридесет гигаелектронволта енергия и нараства…

— Внимание, Морис, режим на порции, платформа. Подготовка на сноповете с мощност едно, две, три.

— Четиристотин четиридесет и пет гигаелектронволта енергия и продължава да расте, стабилизирана енергия на четиристотин и петдесет гигаелектронволта.

— Инжектиране!

Морис натисна един бутон и в същия миг протоните бяха отклонени в двете тръби от снопове на Големия адронен ускорител, за да започне финалната фаза.

— Инжектирането приключено! — изрева френският инженер. Стабилизирана енергия на flat top[9] Хоризонтална равнина (англ.). — Б. пр. .

— Задаване режим на порции — нареди шефът на операцията. — Имаме двадесет минути, за да стигнем до седем тераелектронволта.

Всички в залата знаеха, че тази стойност беше огромна. Гръцката дума tera означава чудовище . Стойност от седем тераелектронволта означаваше, че при последното ускорение протоните ще достигнат чудовищната енергия от седем трилиона електронволта: стойност, достатъчна да превърне енергията в маса, еквивалентна на седем хиляди протона и равна на енергията, притежавана от субатомните частици част от секундата след Големия взрив — създаването на Вселената. При седем тераелектронволта протоните щяха да се ускорят до над 99,99 процента от скоростта на светлината в сноп, дебел колкото косъм, който щеше да измине двадесет и седемте километра обиколка на ускорителя. Това означаваше огромна стойност на ускорението, достигнато в Големия адронен ускорител на ЦЕРН, най-комплексната и съвършена машина, сътворявана някога от човешкия гений.

— Пол, магнитите продължават ли да следват ускорението?

— Да, сър. Според прогнозите след двадесет минути ще достигнат максимума.