Жозе Родригеш душ Сантуш - Ключът на Соломон

Накрая свръхпроводимите магнити щяха да създадат сто и седемдесет хиляди пъти помощно поле от това на самата планета — немислима стойност — за да накарат протоните да поддържат скорост, близка до тази на светлината, в тръбата на Големия адронен ускорител. Ако протоните ускоряха повече от седемте тераелектронволта, нямаше да имат подходящата за 27-километровия пръстен в тунела на ЦЕРН траектория на пречупване и щяха да се разпръснат.

Шефът на операцията натисна бутона за интеркома.

— CMS [10] Compact Muon Solenoid (англ.) — Компактен мюонен соленоид — огромен детектор, състоящ се от много системи, които регистрират и обработват информация от процесите в Големия адронен ускорител. — Б. пр. бета — повика екипа той. — Готови ли сте?

Тъй вярно — отвърна женски глас по високоговорителя, очевидно ръководителката на операциите в Компактния мюонен соленоид. — Готови сме за началото на колизиите [11] Изолиран процес, при който силите на две или повече движещи се тела си взаимодействат. — Б. пр. .

Друг бутон.

— ATLAS [12] A Toroidal LHC Apparatus (англ.) — Най-големият детектор на елементарни частици, конструиран досега. Има широк физичен обхват, като главната му цел е регистриране и анализ на бозона на Хигс. — Б. пр. бета — повика екипа след това. — Готови ли сте?

Чу се статичен шум, прекъснат от човека отсреща.

— Ами… ние… — поколеба се гласът от високоговорителя, който определено звучеше объркано. — Ние имаме… проблем.

В този момент червените лампички в контролната зала започнаха да мигат, като същевременно от високоговорителите се разнесе воят на алармата. Инженерите и учените се спогледаха смаяни, без да разбират какъв е проблемът, нито колко е сериозен. Да не би да имаше пожар в детектора ATLAS ? Дали Големият адронен ускорител не беше избухнал поради огромната енергия, с която работеше? И по-лошо, в опасност ли се намираха?

Както се очакваше, пръв реагира директорът. Той вдигна ръка, пое дълбоко дъх, а гласът му издаваше разочарованието от провала. Произнесе неизбежната заповед.

— Прекратете! — извика той. — Спрете всичко!

Вградената в стената клавиатура даде признаци на живот едва в момента, в който магнитното поле беше деактивирано. Като разбра, че системата е отключена, Жан-Клод Блох набра кода и вратата се отвори със съскащ звук.

— Тръгваме ли? — попита колегата му от охранителния екип по-скоро да си даде кураж, отколкото да получи отговор.

Двамата служители от охраната бутнаха вратата и влязоха в помещението с тръбите на Големия адронен ускорител. След като навлязоха в тунела, Жан-Клод спря за миг, припомняйки си със страх мощната природна сила, концентрирана там. Погледът му спря върху големите стоманени тръби, които заемаха средата на тунела, в търсене на признаци за нещо необичайно. Двамата мъже знаеха, че именно в тези тръби се крият най-страшните заплахи в случай на авария: сноповете протони, ниобиевите и титаниевите магнити и най-вече криогенната система, която поддържаше температурата на магнитите по-ниска от 2 келвина, или минус двеста седемдесет и един градуса по Целзий — температура, близка до абсолютната 0, необходима за поддържането на свойствата на свръхпроводимост на магнитите. Ако някъде имаше процеп и малко количество течен хелий изтечеше от тръбите и ги настигнеше, смъртта им щеше да настъпи бързо.

Жан-Клод включи радиостанцията, която държеше в ръката си.

— Сокол 1 вика Гнездо. Вътре сме. Край.

Радиостанцията изпука.

— Гнездо към Сокол 1. Какво е положението? Край.

— Всичко изглежда нормално. Не забелязваме нищо необичайно. Какво да правим сега? Край.

— Продължете към ATLAS , Сокол 1. Там бе засечен проблемът. Кран.

Тунелът бе добре осветен, но въпреки това двамата охранители оставиха фенерчетата си включени, за да наблюдават дългата тръба, докато вървяха към целта си. Светлините танцуваха по стоманата, докато стъпките на двамата отекваха в тунела.

— Бррр — издаде звук Жан-Клод; погледът му шареше из сенките по стените, разцепени от тръбата. — Зловещо е…

Другарят му потръпна, кожата му бе настръхнала от страх.

— На мен ли го казваш.

Вървяха така още десетина минути, нащрек за всичко подозрително, което би могло да представлява опасност. По някое време тунелът се разшири и се превърна в просторна галерия, издълбана в скалата. Пространството бе изпълнено от гигантска машина с 25-метров диаметър, състояща се от концентрични цилиндри — истински стоманен титан, който сякаш бе заспал под земята.