Жозе Родригеш душ Сантуш: Ключът на Соломон

Впрочем иронията се състои в това, че самият автор също е нечие творение. Може би той не го знае или пък вече го е разбрал. Всъщност няма значение. Факт е, че щом Вселената е съзнателна и ако съзнанието буквално създава реалността, то тогава авторът на приключенията на Томаш Нороня е също литературен образ — продукт на съзнателното въображение на Вселената, която го е сътворила.

Както и неговите читатели.

Всеки човек, който чете произведенията на този писател, също е измислен герой, дори да не го осъзнава. Вселената, която включва в себе си писателя и всички читатели, си ги представя и им дава живот, защото е съзнателна и представлява съзнанието, което създава реалността. Хермес Трисмегист е бил прав.

Ние се раждаме в съзнанието.

— Томаш, искаш ли чай?

Нежният и мелодичен глас на Мария Флор откъсна Томаш Нороня от странните му мисли със същата решителна лекота, с която вятърът разпръсва мъглата. Той разтърси глава, за да прогони странните и смущаващи мисли. Стана и се отправи към нея. Любимата му го посрещна с усмивка и димящ чайник.

— Ти си съкровище — каза той.

И я целуна страстно по устните.

Макар да изглежда като художествена измислица, идеята, че актът на наблюдение създава частично реалността, всъщност е плод на науката от XX век и е била широко дискутирана от Алберт Айнщайн, Нилс Пор, Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг и всички велики учени на петия Солвеевски конгрес през 1927 г., както и при следващи разговори и срещи. Този въпрос е спорен, тъй като учените не били единодушни относно тълкуването на откритията за странния квантов свят.

Ролята на наблюдението в създаването на реалността била пренесена в центъра на дебата и някои изтъкнати учени като Джон Уилър и Джон фон Нойман забелязали, че наблюдението е синоним на съзнанието. Макар подкрепян от други велики физици, този извод бил изключително спорен. Нобеловият лауреат Юджийн Уигнър например пише: "Върховната реалност е съдържанието на съзнанието" и "Не е възможно да се формулират законите на квантовата теория по напълно последователен и логичен начин, без да се вземе предвид съзнанието", а един от създателите на инфлационната теория [74] Хаотичната теория на инфлацията, според която в своя ранен стадий на развитие Вселената се намирала в неустойчиво вакуумно състояние и се разширявала изключително бързо. Това разширяване наричаме космическа инфлация. — Б. пр. — Андрей Линде — заявява: "Не мога да си представя стройна теория на всичко, която да игнорира съзнанието". Същото изявление след това е подкрепено и от сър Роджър Пенроуз: "Съзнанието е част от Вселената и всяка физична теория, която не му отделя нужното място, фундаментално не е пълна".

И все пак тези идеи не се радват на единомислие. Много физици смятат за неудобни смайващите последствия от посочените открития и поради философски причини изначално отричат ролята на съзнанието. Затова те често маскират породените от експеримента е двата процепа и цялата квантова механика проблеми под един удобен научен израз, наречен "проблем с квантовото измерване". Така този смущаващ въпрос е сведен до безобидна фраза, която скрива истинското значение на думата измерване .

Съзнателно наблюдение.

Когато нещо се измерва, се извършва акт на наблюдение. Според експеримента с двата процепа един квантов обект — атом или молекула — е вълна или частица в зависимост от начина, по който субектът е решил да го наблюдава. С други думи, именно изборът на субекта определя природата на реалността, както установяват принципът на допълнителността на Бор и Хайзенберговото съотношение на неопределеност. Експериментът с двата процепа бил толкова смущаващ, че Алберт Айнщайн го обявил за "неясен", когато бил провеждан само с един електрон, а друг Нобелов лауреат по физика — Ричард Файнман — заключил, че "в него се крие загадката на квантовата механика", за която казва, че е "невъзможно, абсолютно невъзможно, да бъде обяснена по класическия начин".

Важна част от тази загадка произлиза от мистериозната природа на елементарните частици, преди да бъдат наблюдавани. Електронът например представлява вълна, преди ученият да измери преминаването му през процепите — момента, когато той се превръща в частица. Шрьодингер смятал, че вълната е реална, и тази негова идея била споделена от Луи дьо Бройл, но много негови съвременници, физици, не мислели така. Въпреки разумните си доводи Бор накрая заявил, че "квантовият свят не съществува", като по този начин отрекъл съществуването на реалност без акта на наблюдение, а Хайзенберг, който последвал стъпките му, казал: "Атомите или елементарните частици не са реални; те просто формират свят на потенциални възможности".