Джон Коннолли - Дарк Холоу

Излязохме навън. Повече не ме попита за Доналд Пърдю.

— Е, какво ще правим сега? Гледам, облякъл си се топло, накъде си тръгнал?

— Нали ти казах, трябва да говоря с онзи дъртак, да го поразпитам — как се е сдобил с ботушите на Рики.

— Искаш ли да те придружим?

— Не. Не искам да го плашим повече от допустимото. Пък и по-добре е засега вие с Ейнджъл да стоите по-надалеч от Дарк Холоу. След като поговоря с него, ще решим какво да предприемем. Със стария мога да се оправя и сам.

И пак направих грешка.

Шофирах към къщата на стареца, известен като Джон Барли, и от ума ми не излизаше Стрич и по-точно образът на Стрич, набучен на острия клон. Едва ли е знаел за Калеб Кайл и за това, че го търсят толкова много хора. Вървял е след нас с надеждата да ликвидира и Луис, и мен, да отмъсти за партньора си и същевременно да сложи край и на поръчката за собственото си убийство. Но откъде ще знае за Калеб?

В този миг бях почти сигурен, че Калеб е убиецът на Стрич, но той пък откъде е научил за Стрич? Не знаех и не можех да зная със сигурност. Възможно е да се е натъкнал на него, когато Стрич и Ейбъл са гонили Били Пърдю. В края на краищата имаше и един прост факт: Кайл ся бе хищник по природа, а хищниците надушват плячката си отдалеч, но надушват и сродните им по натура кръвожадни същества, които на свой ред дебнат около тях. Калеб не би могъл да оцелее вече повече от три десетилетия, ако не притежава високоразвит нюх и изобщо сетива за долавяне на опасността. В дадения случай Стрич е бил потенциално смъртоносен за Били Пърдю, а Калеб чисто и просто го е подушил. Така поне разсъждавах аз. Били е ключът към Калеб Кайл, единственият, който го е виждал и е останал жив след това. Значи и единственият, който може да ни опише как изглежда Кайл. Наближавах къщата на Барли и си мислех, че може би описанието на Били няма да ни е нужно. Излязох от колата с изваден и готов пистолет.

Съвсем притъмня, когато застанах в подножието на хълма пред къщата. Единият й прозорец светеше. Идвах от запад, нарочно вървях срещу вятъра, а и от обратната страна на импровизираната кучешка колиба в прогнилата кола. Вече бях на самия ъгъл на постройката, когато проклетото псе най-сетне ме надуши и с остър лай изскочи от прозорчето. Вратата се отвори броени секунди след този сигнал и господарят му се подаде с насочена пушка. Аз обаче бях готов именно за това — в същия миг рязко я сграбчих и я дръпнах, като същевременно свалих и стареца на земята. Псето побесня, заръфа маншетите на джинсите ми, скачаше и налиташе на лицето ми. Онзи лежеше на земята, леко зашеметен и все още стискаше приклада. Ритнах кучето и допрях пистолета до ухото му.

— Остави пушката или, Бог ми е свидетел, ще ти тегля куршума така, както си легнал — изръмжах и аз.

Старикът пусна оръжието и тихо изсвири с уста. Сега не заваляше думите както преди.

— Кротко, Джес, кротко… ха така, мойто момче.

Псето изскимтя и се отдръпна, но продължи да обикаля наоколо и да ръмжи. Помогнах на Барли да се изправи и го побутнах към стола на верандата. Кучето се озъби пак. Онзи седна и затърка удареното при падането рамо.

— Какво искаш? — попита той, без да ме гледа.

За сметка на това очите му не се отделяха от кучето. То ме заобиколи, изръмжа още веднъж-дваж и седна в краката на господаря, който го почеса зад ухото.

На рамо носех старата си раница. С един замах я свалих и хвърлих в краката му. Старецът я взе и чак сега ме погледна. Очите му бяха празни, недоумяващи.

— Отвори я!

Той се поколеба, сетне дръпна ципа и надникна вътре.

— Познати ли са ти?

— Ннне — поклати глава той.

Вдигнах ударника на пистолета. Той изщрака, от устата на псето се изтръгна яростно ръмжене.

— Слушай, старче. Това за мен е личен въпрос, а не бизнес. Излъжеш ли ме, горко ще се каеш. Проверих: продал си ботушите на Стъки в Бангор, взел си 30 долара. Сега искаш ли да ми кажеш откъде ги имаш?

Онзи сви рамене.

— Ами, намерих ги.

Пристъпих напред, кучето скочи, цялото настръхна и оголи зъби. Пистолетът ми описа дъга и дулото слезе към него.

— Недей — помоли Барли и го хвана за козината на врата. — Само кучето ми недей, моля ти се.

Почувствах се зле. Що за герой съм да плаша един дядка и кучето му с пистолет? Пък и вече се колебаех — възможно ли е този възрастен мъж да е Калеб Кайл? Бях сигурен, че ще позная Кайл веднага щом го срещна, че незабавно ще усетя истинската му природа. А от този крадльо се излъчваше само страх: страх от мен, но и от още нещо.